Warning: mysqli::mysqli(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:50559 Library:100143 in /home/plovdivlit/public_html/werk.php on line 35 Всичко за читателя — Bistra Nikolova PlovdivLit

Bistra Nikolova in PlovdivLit

 

Всичко за читателя  4.81 / 5

- Не мога да повярвам, че свърши - Кейт затвори книгата и я притисна до гърдите си. - Бих искала да продължи още и още и така до безкрай - въздъхна тя. - Рано или късно всяка книга свършва. Не е същото като с живота. Нали, Лео? - тя се сгуши на дивана със свити под нея крака.

Лео протегна лапи и премести тежестта на тялото си. Прозя се, показвайки перфектно белите си зъби. След което внимателно постави лапите си една пред друга и бавно се придвижи напред. Бялата му опашка, изправена със завит връх, показваше, че не беше в настроение за приказки. Нещо друго ангажираше ума му. Кейт го последва до кухнята, където котката скочи грациозно върху миялната машина и замръзна в поза на сфинкс. Кейт погали бялата му глава. Зелените му очи се взряха в нейните. И тогава той проговори. Мяу.

- Сьомга, риба тон или пиле? - Кейт отвори вратата на хладилника. Главата на Лео моментално се напъха вътре и той позиционира лапата си върху консерва с риба тон.

- Любимата ти, а? Чудя се защо.

Кейт извади консервата, бутна главата на котката извън хладилника и затвори вратата. Лео я последва до мивката. Друго мяу й напомни да побърза. Тя отвори консервата и изсипа съдържанието й в малка порцеланова купичка. Котката започна да преглъща пастета.

- Всичкото е за теб, Лео.

Котката, превита над купата, погледна Кейт за момент и продължи да поглъща храната. Издаваше смешен шум докато ядеше консервата.

- Както и да е - Кейт махна с ръка и се върна във всекидневната. Нямаше да промени навиците на Лео, въпреки че той беше единствената котка, която тя имаше и която някога бе имала. Лео беше идея на майка й. Кейт не вярваше, че ще проработи, но проработи. Поне имаше с кого да разговаря. Лео беше по-добър слушател от всеки мъж. Освен това той се нуждаеше от нея.

Тя погледна към книгата и потърси друга. Очите й се плъзнаха по заглавията на рафта и оттам към малка купчина книги на пода, приготвени за дарение или да бъдат изхвърлени. Все романи, които не й бяха харесали.

- Защо хората си правят труда да пишат, ако не могат да разкажат хубава, история, която да те грабне?

Кейт прекрачи обувките с токчета, оставени в средата на стаята. На масата за хранене, една чиния и една винена чаша, бяха единственото доказателство, че бе стояла до късно предишната вечер. Кейт се просегна за розовия си iPhone 7. Събота, седем и двадесет сутринта. Никакви позвънявания или съобщения. Телефонът беше онемял. Тя въздъхна.

Лео скочи в скута й и постави лапа на рамото й. Мяу! Дъхът му миришеше на риба и Кейт нежно бутна главата му встрани. Мяу! Тя грабна котката под коремчето й и я занесе обратно в кухнята. Чинийката му с вода беше празна. Кейт я напълни.

- Предполагам, че рибата иска вода - каза тя.

Розовото езиче на котката започна ритмично да лочи. Кейт го погледа за известно време и след това се върна във всекидневната, където претърси библиотеката си. Нямаше нищо, което не беше вече чела. Трябваше й нова книга.

 

Кейт влезе в Уотърстоун на Трафалгар Скуеър. На долния етаж на книжарницата можеше да се впусне в търсене на книга. Имаше толкова много заглавия и автори, но преди всичко страници. Кейт прокара ръка през няколко корици. Тънките книги бяха загуба на време за пристрастените читатели. Кратка история само с няколко героя, докато дебелите книги обещаваха много повече. Тя можеше да прекара часове наред в чудене кой беше убиецът, или защо героинята не паднеше в обятията на героя, или как за Бога в двора на църквата се бе появила огромна тиква изкласила до небето?

И така Кейт се движеше между лавиците в търсене на следващото голямо четиво. Очите й попаднаха на празно място с малък надпис, който гласеше: “Перфектното четиво. За повече информация питайте на касата.” Кейт прочете надписа отново. Това беше нещо необичайно. Тя се огледа, но не видя някой да я наблюдава. Никой не се мотаеше наоколо. Очите й претърсиха за скрита камера или някаква следа, че това беше шега. Нищо. Тя потри ръце и забърза към касата. Младо момиче с розова коса и лилави дрехи проверяваше нещо в компютъра. Кейт прочисти гърлото си. Момичето я погледна.

- Мога ли да помогна?

Кейт се приведе и шепнешком попита момичето за надписа. Продавачката не обели и дума, вместо това й връчи визитна картичка с уеб адрес на нея. Кейт я погледна объркана.

- Можете да я свалите от сайта - момичето посочи с пръст към надписа на визитката, оставяйки под него драскотина с дългия си розов нокът.

- Благодаря - каза бързо Кейт и побърза да си тръгне. Но една мисъл я накара да замръзне. Ами ако това не беше каквото тя искаше? В края на краищата рекламите работеха в услуга на онези, които искаха да забогатеят неприлично. Консуматорът беше просто мишена с портфейл. По-добре да провери. Тя се огледа за стол и откри един в отдалечения ъгъл на книжарницата. Там, между лавиците, необезпокоявана от никой тя извади телефона си и вкара адреса от визитката. Екранът смени цвета си от черен на син. Замига надпис “Добре дошли” и се появи стрелка сочеща към входа за нови читатели. Компанията “Всичко за читателя” беше щастлива да я приветства като част от голямото им международно семейство. Всички членове бяха третирани със специално внимание. Услугата беше уникална и следователно поверителна.

Първо, тя трябваше да се регистрира и попълни форма, която щеше да отнеме не повече от десет минути. Въпросите бяха съставени така, че компанията да предостави най-добрата услуга за всеки неин клиент. Тя щеше да получи единствено по рода си копие, написано специално за нея. Кейт натисна бутона Въпроси с празни полета за отговори се появиха на екрана. Тя започна да ги попълва. Име и презиме. Кейт Симпсън. Пол - женски. Възраст. Тя спря. Кой учтив човек би попитал една жена за възрастта й? Ако беше в ранните си двайсет, щеше с удоволствие да го напише. Но не беше. Кейт се намери в трудна ситуация дали да каже истината или не. Какво пък? Беше жена, можеше да излъже. Тя написа 25. На екрана избухна бомба и клоун изскочи от кутия. “Не лъжи!” каза й той.

-Добре, добре - Кейт пое дълбоко въздух докато пресмяташе наум как да скрие истинската си възраст, но да въведе цифра близка до реалната. Тя написа 32. Графиката се оцвети в червено, мина през оранжево и спря на жълто. Не беше зелено, но все пак я пропусна нататък. Следваха още въпроси. Името на родния й град. Лондон. Професия. Редактор. Мъже. Мъже! Да видим! Ниски, високи. Определено някой по-висок или поне същия ръст. По-добре да има партньор, когото да гледа право в очите без да се налага да се навежда все едно търси нещо, което е изгубила. Телосложение. Слаб, средно, наднормено. Хм. Да видим следващия въпрос. Цвят на очите, косата, акцент. Кой цвят да избере? Следващият въпрост. Появиха се снимки на мъже. В случай, че беше трудно да избере от тях, лицата се завъртаха на ролетка пред нея. Трябваше само да натисне бутона, когато решеше или да остави компютъра да направи избора. Кейт реши да бъде изненада.

Беше минала половината въпроси. Следваха полета с интереси. Четене, готвене, разхождане, танцуване. Винаги имаше място за нещо ново. Какви книги предпочиташе? Романтика, Мистерии, Фентъзи. Всъщност тя обичаше да чете различни жанрове.

Най-накрая Кейт завърши с въпросите и стигна до лавиците. Една-единствена книга с червена корица и златни букви я очакваше там - “Приключенията на Кейт Симпсън”. Точно както й бяха обещали в началото, книга написана само за нея. Следователно, това беше перфектната книга. Четивото се състоеше от осемнайсет хиляди глави, но тя можеше да чете само по една на ден, което означаваше, че щеше да я чете много дълго време. Това беше най-дебелата книга, която тя някога бе виждала.

Кейт побърза да я прелисти, но се появи договор, който трябваше да прочете. Кейт пробяга надолу по екрана и челюстта й увисна. Имаше около сто клаузи. Кой нормален човек щеше да ги прочете? Тя отметна, че ги е прочела и подписа договора. Последва информация за заплащането. Кейт въведе банковата си сметка и оторизира компанията да тегли месечна вноска от сто паунда. Това беше висока цена, но книгата беше там, написана само за нея и беше най-дебелата книга на света. Тя натисна бутона, че е съгласна и вече официално притежаваше каквото искаше.

Плъзна пръст по екрана и книгата се разлисти. Името й се появи. Първата глава беше озаглавена “Грабежът” и започваше с излизането на Кейт от книжарницата. Пресичайки на светофара, млада жена щеше да я блъсне и открадне чантата й. Приятен господин щеше да й я върне. Тогава той . . . Тя не можа да довърши изречението. Жена с две деца се слезе където беше Кейт и тя чу децата да бягат и крещят. Майката ги сгълча и те спряха да тичат. Едното от тях започна да нарежда “Мамо, мамо, мамо” докато другото се скри зад Кейт. Тя можеше да усети дъха му. Кейт напусна тайното си място и изкачи стълбите. Свежият въздух я облъхна и тя вдиша дълбоко. На противоположната страна на кръстовището беше Националната галерия. Кейт реши да отиде там и да продължи четенето в ресторанта, тихо място, където можеше да похапне нещо вкусно. Така щеше да довърши първата глава от новата си книга.

Светофарът светна червено и тя спря на ръба на бордюра. Черно такси мина покрай нея. В стъклото на задния му прозорец Кейт видя отражението си - розови бузи, малък нос и къдрава кафява коса. Още едно такси мина последвано от двуетажен автобус. Около нея се събраха хора, които чакаха да пресекат. Светофарът светна зелено и тя стъпи на платното. От насрещната страна група туристи с екскурзовод пред тях, държащ нависоко червен чадър, така че всички да го виждат, я подмина в средата на улицата. Изведнъж млада жена в сива рокля изскочи от групата и блъсна силно Кейт.

- Ау! - извика тя и в следващия момент осъзна, че чантата й липсва. - Хей - извика Кей, обръщайки се назад.

Висок мъж в сини дънки и тениска, беше видял случилото се и без усилие беше заловил крадлата. Кейт се върна на тротоара при тях.

- Мисля, че това Ви принадлежи - мъжът взе лилавата чанта от жената и я подаде на Кейт. Заловената жена каза нещо, което никой не разбра. Заръкомаха, лицето й се зачерви от гняв и преди да могат да реагират, се отскубна и побягна. Дългата й сива пола изчена сред минувачите.

- Благодаря! - Кейт се обърна към мъжа, усейщайки стомахът си на топка. Мъжът беше хубав. Къдрава руса коса, кафяви очи и меки устни. Двамата се огледаха един друг, запомняйки чертите на другия. В далечината се чу вик.

- Ще открадне друга чанта - отбеляза Кейт.

- Вероятно сте права - каза мъжът, загледан в посоката, от която долетя вика. Обръщайки се отново към Кейт, той забеляза, че тя трепереше.

- Пребледняхте - каза той.

- Добре съм - измърмори Кейт под носа си, опитвайки се да задържи тялото си стабилно. - От инцидента е.

Мъжът я погледна, преценяйки какво да предложи.

- Защо не изпием по чаша вино?

Бузите на Кейт се изчервиха и тя погледна надолу към върховете на обувките си.

- Какво ще кажете? - мъжът чакаше отговора й.

- Чудесна идея . . . - Кейт се спря, осъзнавайки, че не знаеше името на мъжа.

- Михаил - протегна й ръката си той.

- Кейт - здрависа се с него тя.

- Чудесно. Студиото ми е зад ъгъла.

- Студио?

- Художник съм.

Тя беше чувала истории за художници. Всякакви истории. Да отидеше ли в студиото му? В края на краищата, той й беше помогнал. Освен това се казваше Михаил, като ангела. Кейт почуства, че можеше да му вярва.

 

Студиото на Михаил наистина беше зад ъгъла. Намираше се на тиха уличка скрита от суматохата на града. Беше в стара сграда с червени тухли. На четвъртия етаж те спряха пред кафява врата. Студиото на Михаил беше на последния етаж на нивото на короните на дърветата. Той отключи и Кейт влезе в просторен апартамент. Тя хвърли бърз поглед наоколо: огромна стая с висок дървен статив в средата и картини наредени покрай стените, плюс маса и диван.

- Хубаво местенце - каза Кейт.

- Така е - чу гласът на Михаил зад себе си. - Настанявай се.

Тя пристъпи напред и краката й се сковаха.

- Ще донеса виното - каза Михаил и изчезна зад една врата. - Шардоне или кианти?

- Ти избери - каза Кейт и чу отваряне на чекмеджета. - Кога запозна да рисуваш? - попита тя.

- На седем годишна възраст, ако се не лъжа - отговори Михаил. - Спомням си, че по онова време скицирах върху салфетки, вестници и списания. Майка ми беше разстроена, че унищожавам лъскавите й списания.

Той се появи усмихнат с бутилка вино и отварачка.

- Всички тези картини са твои предполагам? - попита Кейт и осъзна, че беше глупав въпрос.

- Да - той донесе две чаши.

Кейт отиде до картините и ги разгледа.

- О!

- Какво? - попита Михаил, издърпвайки корковата тапа от гърлото на бутилката, което издаде шумно “пук”.

- Всички тези жени.

- Всички тези жени са модели, на които плащам да позират, за да ги рисувам - отговори й той небрежно докато наливаше виното в чашите.

- Голи - очите на Кейт пробягаха по етюдите. Сочни устни, дупета и закръглени бедра. - Те изглеждат . . . - тя не довърши.

Той й подаде чаша.

- Наздраве - и двамата отпиха.

- Не предполагах, че такива модели още съществуват - каза Кейт.

- Съществуват - отговори Михаил. Той я огледа от глава до пети. - Ти също можеш да бъдеш модел.

- Аз?

- Да. Защо не? Притежаваш всичко необходимо - намигна й той и тя се изчерви.

- Аз, аз не мога да си представя да стоя неподвижно с часове - Кейт въртеше чашата в ръката си.

- А - каза Михаил. - Не е чак толкова зле, колкото си мислиш. Освен това, ще бъдеш глезена. Аз се отнасям добре към моделите си. Храна, питие.

Кейт се почувства неловко под погледа му и се премести до прозореца, преструвайки се, че гледа навън. Слънцето я погали.

- Стой така! - ръката на Михаил докосна брадичката й и завъртя лицето й към прозореца. - Имаш красиво лице. Чертите ти са изразителни. Искам да нарисувам лицето ти. Не мърдай! - той изчезна за миг и се върна със скицник и молив.

Кейт се почувства странно да не може да мърда докато мъж се беше втренчил в лицето й.

- Светлината те прави толкова красива - каза Михаил откровено и тя му повярва. Пръстите му се движеха бързо и умело върху хартията. Тя не можеше да види какво правеше, но можеше да чуе звука роден от натиска на графита върху хартията.

- Това ли правиш по цял ден? - попита Кейт. - Скицираш лица?

Михаил се засмя.

- Горе-долу. Ето, виж - той й показа портрета, който беше нахвърлил.

Кейт отпи и изучи жената от листа. Тя я познаваше. Беше я виждала в огледалото да се опитва да скрие тъмните кръгове под очите или да предава повече живот на устните си. Михаил беше успял да улови характера й само за няколко мига.

Жената от скицника не поглеждаше към Кейт. Очите й бяха фиксирани в празното пространство пред нея. Лицето й беше обляно от мека слънчева светлина и зелените й очи гледаха някак тъжно. Кейт се зачуди за какво мислеше жената. Без предупреждение Михаил докосна ръката й и Кейт изпусна скицника.

- Съжалявам, изплаших те - каза той.

- Не, не - Кейт се опита да прикрие изненадата си.

- Ето - Михаил се протегна за рисунката в същото време когато и Кейт се наведе. Челата им се докоснаха с прецизна пресметливост, която само природата можеше да изчисли. Кейт почуства дъха на Михаил върху лицето си и затвори очи. Череши и билки се смесваха и сливаха с миризмата на лек бриз от афтършейв. Кожата му беше мека. Той не бързаше да прекъсне момента на интимност. Тя почуства топла вълна да преминава през тялото й. Обикновено виното имаше такъв ефект върху нея. Михаил отново докосна ръката й, но този път тя не се отдръпна. Лицето му се приближи и устните им се сляха в нежна целувка, последвана от страстна. Той взе чашата й и картината, и започна да разкопчава блузата й.

- Нямаш нужда от това - каза той, докато събличаше блузата й.

- Не?

- Не.

Тя видя блузата й да полита към пода последвана от тениската на Михаил. Къдриците му докоснаха голите му рамене. Мирис на нероли и зюмбюл с нотки на смола и муск я обгърнаха и тя се почувства ефирна. Михаил я хвана за ръката и я поведе към залеза на спалнята си.

 

- Ягоди със сметана? - попита Михаил с глава пъхната в хладилника и ръка поставена на ръба на вратата.

- Знаеш как да разглезиш една жена - Кейт надникна зад гърба му, облечена в мъжка тениска.

- Казах ти, че е така.

Хладилникът беше зареден с бира, ягоди, сметана и мляко.

- Какво ядеш?

- Моля? - Михаил не я чу.

- Нямаш нищо за ядене тук - тя посочи към хладилника.

- Обикновено ям навън.

Кейт обикновено ядеше вкъщи. Всъщност, тя не излизаше често. Михаил взе ягоди, изми ги в сито под течащата вода и ги аранжира в малка купа. След което взе сметаната. Кейт наблюдаваше отмерените му движения докато сътворяваше двете плодови скулптури. Тя взе лъжица и загреба от сметаната. Белият връх се превърна в плато. Тя затвори очи и усети топящата се върху езика й сметана.

- Шампанско? - Михаил преложи чаша. Тя я прие. Той отвори бутилка, от която изскочи мъгла и й наля от мехурчестата течност.

- Наздраве - си казаха и отпиха.

Той я привлече към себе си и я целуна. Сладка ягодова целувка. Кейт се почувства замаяна.

- Михаил . . .

- Да.

- Нищо - тя погледна мехурчетата в чашата и се усмихна. - Радвам се, че онази жена се опита да открадне чантата ми.

- Наистина ли? - не й повярва той.

- Да, защото тя беше причината да те срещна.

- Това е странен начин да срещнеш някого, не мислиш ли? - Михаил я погледна в очите.

- Знам - тя го целуна. - Затова ми харесва.

 

Когато Михаил отиде в банята, Кейт извади телефона от чантата си и зачете страниците от книгата. Те я информираха за романса й и Кейт се усмихна, докато четеше подробностите. Михаил беше мечта, която тя не смееше да поиска. Тя се ощипа. Искаше й се момента да продължи завинаги. Краят на главата казваше, че тя ще се прибере по-късно вкъщи. Поиска да надникне в бъдещето като прочете следващата глава, но не можа да я отвори. Появи се надпис, който казваше, че следващата глава все още не е на разположение. Кейт въздъхна. Бъдещето щеше да остане неясно за нея поне засега. Михаил се върна от банята мокър, увит с кърпа през кръста.

- Нещо важно? - попита я той след като я видя с телефон в ръка.

- О, не - Кейт побърза да прибере апарата в чантата си.

- Някакви планове за днес? - попита Михаил. - Мисля, че прекъснах нещо тази сутрин.

- Нищо подобно - каза Кейт. - Планирах да се прибера и чета.

- Какво четеш?

- Всичко - усмихна се тя. - Понякога, когато не харесам книгата я давам на Лео.

- Кой е Лео? - попита Михаил със сериозно лице.

- Котката ми - отговори тя.

- Имаш котката?

- Да. Той е много сладък и ми прави компания - потърка рамото си тя.

- За миг почувствах ревност, че може да си имаш някого.

Кейт постави ръце над лактите му и ги плъзна нагоре към раменете привлечена от мъжката сила, която излъчваха. Михаил остави хавлията му да се свлече на пода, излагайки голото си тяло на показ.

- Искаш ли още? - устните му се разтегнаха в игрива усмивка.

- Не - Кейт отстъпи назад.

- Малко ме разочароваш - пошегува се той и я придърпа в обятията си. Тя почувства прохладата на последните водни капки по тялото му. Кейт отпусна глава върху гърдите му. Почувства, че може да остане така завинаги. Само ако знаеше той колко пъти тя беше мечтала за този миг. Книгите не можеха да й дадат опита и топлината, които можеше да изпита само с истински мъж. О миг, поспри! Тя можеше да живее в този ден вечно. Нека не свършва.

- Имам среща следобед. Но ти можеш да останеш тук, ако искаш - Михаил поглади нежно косата й.

Тя помисли за момент.

- Трябва да се прибера.

- Лео?

- Да, Лео.

- Добре.

- И ти можеш да дойдеш - предложи тя.

- Мога - Михаил изчезна в спалнята и тя чу гардероба да изскърцва. Кейт взе блузата си от пода и също се запъти към спалнята.

Десет минути по-късно двамата вървяха по улицата. Той я целуна за довиждане и изчезна зад ъгъла. Кейт взе метрото. Главата й все още се въртеше от виното. И от любов. Беше влюбена.

 

Когато се прибра, завари Лео да седи на перваза и да наблюдава трафика. Опашката му се мяташе като махало на часовник. Кейт хвърли чантата си на пода, изрита обувките от краката си и грабна котката. Така го стисна, че Лео запротестира и се опита да избяга от ръцете й, но Кейт отказа да го пусне. Тя зарови лице в козината му и го целуна. Мяу! Лео се опита да избяга. Най-сетне Кейт го освободи. Лео скочи на пода и забърза към дивана, възможно по-далеч от нея, за да си измие лапите и гърба. Кейт се засмя и завалсира. Котката спря да се мие и се загледа в жената. Тя се държеше различно от обикновено. Нещо я беше променило.

По-късно Кейт реши да погледа телевизия с телефон в скута. Нямаше обаждане, нито съобщение. Когато часовникът отброи дванадесет полунощ, тя взе телефона и отлисти следващата глава. Не се споменаваше нищо за Михаил в първото изречение. Очите й пробягаха из текста. Все още нищо. Беше изчезнал все едно никога не е съществувал. Кейт се заразхожда напред-назад из стаята, мислейки трескаво. Според главата тя трябваше да отиде на театър и да гледа комедия. Щеше да й хареса и след това щеше да срещне приятелка от миналото. Кейт не обърна внимание на подробностите, мислите й бяха отправени към Михаил. Може би беше зает днес, или беше болен. Ами ако беше болен? Тя можеше да остане с него. Или беше женен? Нямаше следи от женско присъствие в студиото му. Освен това щеше да й каже, ако беше женен, нали?

Почувства се зле. Защо й се случваха тези неща? Най-накрая нещо хубаво в живота й и то, за да изчезне. Пръстите й натиснаха бутона на телефона. Опита се да намери меню или бутон в началото на книгата, който да й позволи да прескочи глава и да прочете следващата. Нищо. Кейт реши да отиде до студиото. Телефонът избибка, съобщавайки й, че е получила съобщение. Кейт го прочете. Казваше й, че трябва да се придържа към текста на главата. Какво? Няма начин.

Тя забърза към спалнята си да се преоблече. Друго съобщение последва. Кейт го прочете. Напомняше й, че имаше договор, който трябваше да спазва. Трябваше да прочете главата и да направи каквото пишеше в нея. Кейт въздъхна, но реши да я прочете отново. Беше отегчителна. Приятелка от детството й щеше да е в театъра и двете щяха да излязат на питие. Щяха да си припомнят училищните дни и да говорят за браковете си.

Кейт се почувства нещастна. Не искаше да обсъжда живота си с друга жена, не искаше да обяснява защо не е омъжена. Или защо приятелят й я беше изоставил преди две години заради много по-млада жена. Беше болезнено, когато Дерек й бе съобщил, че бе срещнал онова момиче и се беше влюбил. Имал афера с Клара. Това ли беше името й? Нямаше значение. Беше й изневерявал близо половин година. Кейт отново се почувства зле. Бе плакала цели два месеца. И тогава майка й и бе предложила да си вземе котка, да я освободи от негативните емоции. И това проработи. Лео й беше станал най-добрият приятел. Тя забрави за мъжете и се отдаде на света на писаните думи. Беше безопасно и можеше да избере какво да чете и кога да спре. Стана експерт. Можеше да прочете книга на ден. Тънките книги не бяха проблем, няколко часа удоволствие и толкова. Затова тя премина на дебели книги - повече страници означаваха по-дълго удоволствие.

Това беше животът й. Започна да чете за прехрана. Какво можеше да е по-добро от това? Но имаше нещо друго, което искаше силно. Мъж в живота си. Не беше осъзнала колко силно го искаше докато не срещна Михаил. И когато най-сетне това се случи, мъжът изчезна мистериозно. Не можеше да го позволи.

Телефонът й иззвъня и женски глас я информира за договора, който беше подписала и че трябваше да се придържа към него. Не можеше да прескача глава или да отказва да чете глава. Всички клиенти на агенцията били сто процента удовлетворени. Кейт беше получила това, за което бе платила - книга написана специално за нея.

- Да, това е така, но в нея има пропуск - Кейт се чу да отговаря.

- Какво имате предвид? - жената в слушалката прозвуча объркана.

- Мъжът от първата глава внезапно изчезна - оплака се Кейт. - Няма и следа от него във втората глава. Така не се пише книга.

- Разбирам - въздъхна жената от агенцията. - Това е решение на писателите ни. Сигурна съм, че имат много добра причина за този обрат.

- Каквато и да е причината, аз искам книгата да е написана по старомодния начин. Искам този мъж обратно в живота ми. - Кейт се чу да крещи в слушалката.

- Няма нужда да сте груба - каза другата жена. - Правим всичко най-възможно да ви удовлетворим.

- Това беше вчера. Но очевидно не и днес.

- Няма щастливи развръзки в живота - каза жената. - Животът, през повечето време е мизерен. Вие сте щастлива, че имате книгата да ви забавлява.

Жената беше права. Кейт знаеше това от собствен опит. Но как можеше да се откаже от щастието, което й бяха предложили предишния ден? Тя дори нямаше достатъчно време да му се наслади. Не, искаше го обратно.

- Кажете на писателите, че го искам обратно! - разпореди се Кейт. - Както казахте, аз плащам за тази книга и трябва да бъда щастлива. Е, точно сега съм нещастна. Чувате ли ме? Нещастна съм. -Тя почувства гневът да се надига у нея. Това беше нещо ново. Нещо, което преди не беше изпитвала.

- Вижте какво направихте! - извика жената на другия край на линията.

- Какво? - Кейт не разбра.

- Променяте плота.

- Добре. Това е добре.

- Не, не е добре. - жената плачеше.

- Хей, съжалявам. Нямах намерение да ви разстроя - Кейт се почувства виновна, но усети, че за първи път се застъпваше за правата си. - Не исках да бъда груба.

- Но сте груба - отговори другата жена все още хлипайки.

- Казах, че съжалявам. Но имам пълното право да отстоявам желанието си. Имам право да съм щастлива.

Жената спря да хлипа и се чу странен пукот. Кейт погледна в слушалката. Какъв беше този странен шум? И тогава я достигна гневният глас на жената.

- Мислите си, че имате право да сте щастлива?

- Да - отговори Кейт колебливо.

- Помислете отново.

Кейт беше шокирана. Не беше очаквала такъв обрат.

- Имам право да бъда щастлива - повтори думите си тя този път по-тихо от преди.

- Вие се обърнахте към нас, защото вече бяхте нещастна - продължи жената. - Бяхте отчаяна за нещо, което да ви накара да се почувствате поне малко нормална. Това е причината всички да идват при нас. Всички с тяхната мизерия, молещи за илюзии, които да осветлят дните им. Събудете се, жено! Светът, в който живеете въобще не е щастливо място. Трябва да сте благодарна, че имахте своя кратък романс вчера, защото това е всичко, което ще получите до края на живота си.

Кейт се отпусна на дивана. Лицето й помръкна. Тежестта на света достигна най-дълбоките кътчета на ума й и отвори врата, която мислеше, че беше затворила завинаги. Очите й потъмняха и сълзи се търкулнаха по бузите й. Гласът й я предаде както всички около нея. Кейт обгърна краката си и заби брада в коленете. От другата страна на линията се чуваше глухо дишане. Кейт се почувства празна. Тя изпусна телефона.

- Ало? - достигна я гласът на жената. - Ало?

Кейт не отговори. Беше попаднала в тъмен затвор, където никой не можеше да я достигне. Нещо космато избута ръцете й и затопли корема й.

В 6 сутринта, светът около нея започна бавно да изплува и Кейт се огледа. Лео все още спеше върху корема й, издавайки характерен звук. Котката се размърда и протегна. Кейт се опита да си спомни последното нещо, което правеше. Лео я погледна в очите и потърка глава о брадата й. Кейт се опита да се усмихне, но не успя.

- Гладен ли си?

Котката скочи на земята и забърза към кухнята. Като дежа ву всичко се повтаряше. Кейт се спря. Лео беше върху миялната машина и чакаше търпеливо.

- Какво правех снощи? - попита тя.

- Мяу - проплака Лео.

Кейт отвори хладилника и котката навря главата си вътре. Кейт взе консерва, отвори я и я остави пред котката. Лео погледна Кейт, но тя не реагира. Беше се загледала през прозореца. Беше рано. Улиците все още бяха безлюдни, но скоро щяха да се оживят.

- Оживят - каза тя на себе си.

Лео разбра, че няма да получи повече внимание, затова облиза носа си и започна да яде от консервата. Тя мръдна настрани получила тласък от езика му и той заби лапа в нея да я задържи. Усетил пастета по ноктите си, Лео побърза да ги оближе.

Кейт се обърна и отиде в спалнята. Остави дрехите си да се свлекат на пода и се разходи гола из апартамента, оглеждайки мебелите около нея. След това отиде да си вземе душ. Топлата вода отми напрежението и освежи паметта й. Тя спря душа и се уви в топла хавлия. Котката я чакаше пред банята и се отърка в мокрите крака на жената. Кейт се изсуши и избра червена велурена рокля да подчертае формите на тялото й. Взе чантата си и излезе.

 

Застанала пред Чаринг Крос, тя почувства, че живее в миналото. Спомни си светофара и жената, която грабна чантата й. Спомни си и мъжът, който й помогна. Майкъл. Бяха се срещнали точно там и той я бе поканил в студиото си. Беше скицирал лицето й. После правиха любов. Тя си спомни. Бавно устните й се разтеглиха в усмивка. Студиото му беше зад ъгъла. Съвсем наблизо. Спомените се завърнаха все по-живи. Миризма на прясно смелено кафе погъделичка носа й и тя реши да купи две кафета.

Кейт се отправи към кафенето. Черна кола я приближи и спря на сантиметри от нея. Шофьорската врата се отвори и мъж в копринен костюм я покани в колата. В никакъв случай! Кои бяха тези хора? Тя отказа, обърна гръб и закрачи в обратна посока. За нейна изненада, мъж едър като горила изскочи от колата, сграбчи я без да промълви и дума и я натика на задната седалка.

- Нямате право да ме третирате по този начин! - запротестира Кейт.

- Госпожо, имаме пълното право - каза мъжът. - Пише го в договора ви.

- Защо всички полудяват около този договор? - попита тя.

- Правилата са си правила.

- Това е само една глава за Бога! - опита се да възрази тя.

- Сега ще трябва да променим реалността за вас - каза мъжът. - Имате ли представа колко трудно е това?

- Не - тя се почувства уплашена. - Но със сигурност е дребна промяна.

- Дребна? - изрева мъжът. - Тази промяна ще се отрази и на другите хора замесени в историята.

- Другите хора? - преглътна Кейт. Какви други хора? Твърдо решение се оформи в главата й. - Искам да прекратя договора.

- Прочетохте ли дребния шрифт? - попита я мъжът.

- Никой не го чете.

- Е, ако бяхте го прочели, щяхте да знаете, че не можете да прекратите договора - той грабна чантата й и извади телефона на Кейт от нея. - Ето, прочетете го.

Тя поклати отрицателно глава.

- Прочетете го! Условията за прекратяване - мъжът й връчи телефона, но треперещите й ръце не можеха да го задържат.

- Жени - въздъхна мъжът и включи радиото.

Същият женски глас, от телефонния й разговор от предишния ден, запона да чете условията за прекратяване на договора. Гласът я информира, че тя имаше право да прекъсне договора, ако поискаше до 24 часа от подписването му при условие, че не беше направила историята лично преживяване. Можеше също да прекрати договора, ако по време на преживяването на написаната за нея история пострадаше, беше наранена, заразена или в случай на смърт. Условията на договора по никакъв начин не нарушаваха правата й на потребител. Извън тези условия, гласът продължи да я информира, тя нямаше право да прекрати договора.

Очите на Кейт се насълзиха, когато осъзна какво си беше причинила. Компанията “Всичко за читателя” я притежаваше. Кейт почувства кръвта да нахлува в лицето й. Беше в капан. Осемнайсет хиляди глави - целият й живот.

Това означаваше, че можеше да спре да чете само ако беше мъртва.

 

Rate the work