Warning: file_get_contents(http://freegeoip.net/json/3.88.220.93): failed to open stream: HTTP request failed! HTTP/1.1 403 Forbidden in /home/plovdivlit/public_html/werk.php on line 8 Лабиринтът — Wystan Hugh Auden PlovdivLit

Wystan Hugh Auden in PlovdivLit

 

Лабиринтът  4.14 / 5

Anthropos apteros* на дългите дни...

Той се разхождаше свирейки през лабиринта,

разчитайки щастливо творчеството му да продължи.

 

Все пак във времето, което наблюдаваше,

спря пред храст, който бе оставил преди час,

спря, където преминаха четири алеи,

и призна, че е изгубен.

 

"Къде съм?" Метафизиката казва

че не може да бъде зададен въпрос,

ако вътре има отговор, така че аз мога:

"Да предположим, че този лабиринт има план?".

 

Ако теолозите са прави,

то Планът предполага архитект

или с две думи – Бог е наподобил

Лабиринта сякаш е малка Вселена.

 

Дали има ли данни от света на Смисъла,

конкретни, валидни доказателства

за моите познания относно Вселената

и кой ще ми подскаже как да отида там...

 

Целокупната математика би предложила

устойчивата права линия като най-добрата,

но наляво или надясно в последователност

е съзвучието с Историята?!

 

Естетиката обаче вярва, че всичкото изкуство

цели да задоволи сърцето,

отхвърляйки такива дисциплини...

По кой път тогава трябва да тръгна?

 

Такова разсъждение е вярно само

ако приемем класическия му вид,

че нямаме право да твърдим

според думите на Интроверта**.

 

Неговото абсолютно предположение

е, че Човекът създава своето собствено състояние.

Тоест лабиринтът не е божествено постройка,

което ми вменява съпричастна вина.

 

Центърът, който не мога да намеря

е известен е на моя подсъзнателен ум

и нямам причина да се отчайвам,

защото вече се намирам там.

 

Моят проблем е нежеланието.

мисълта е най-бърза, когато стоя неподвижен.

Загубих се само докато не прогледнах,

бях загубен, защото исках да бъда.

 

Ако се проваля, може би така трябва...

Както някои учители биха направили,

представяйки ни заключението,

че тази теория няма решение.

 

Всички твърдения за това, което чувствах

докато бях сезагубил са доста нереални.

Знанието свършва, където започва,

оградата е по-висока от човека.

 

Anthropos apteros* е объркан...

За да научи кой завой да вземе по-нататък

той погледна нагоре и пожела да бъде птица...

 

На кого ли подобни съмнения трябва да изглеждат абсурдни.

 

* Anthropos apteros /гр./ - Храмът на Човека/ б.пр./

** Интроверт - визиращ вътрешното /б.пр./




Translated by английски: Ангел Хаджипопгеоргиев

 

Rate the work