Tania Nikolova in PlovdivLit

 

* * *  3.00 / 5

Запали в мен жарава.

Танцувам боса и жадна.

Повдигам нестинарски ръце

към небесата

и се вглеждам в зениците ти.

Отивам от тях младо вино.

Ти си мъжът,

Който проби мрака на живота ми.

Живата сила, която върна летежа ми.

Не е мираж!

Не е пясъчен замък.

Не е и истина,

че ще ме оставиш безпътна.

Ти си предишно начало.

И днешна стихия.

Моята нова и стара жарава.

Танцувам в нея боса до полуда.

 

Rate the work