Spaska Popova in PlovdivLit

 

МАМА  4.92 / 5

Отдавна я няма, а сякаш е с мене.

Седи на дивана с ръце на колене.

Ту с татко се кара, ту мен гледа строго,

понеже, признавам, не я слушах много.

 

По нрав беше пряма, не знаеше прошка.

Бе светещ прозорец и ласка среднощна.

Дори и сега, подир двайсет години,

пустини мълчат помежду ни, пустини.

 

Воювахме, вместо да бъдем по-близки!

Боли ме, че есен над нас се разлисти.

Бях млада и хубава, нежна, гореща...

С дървета, цветя и треви имах среща.

 

Не знаех умора! След слънцето тичах,

защото обичах, обичах, обичах...

А после се спънах и тъй се оплетох,

че даже и днес все ми бяга куплетът.

 

Прости ми, аз копие твое съм, мамо!

Не сведох глава и не гледам през рамо.

С уроците твои сина си възпитах:

той силен е, горд и живее открито.

 

Прости ми! Дано ти е светло там, горе...

Светът е за мене прозорец отворен

и уча се още, не бързам да зная...

И тъй ще е винаги, мамо, до края!

 

Rate the work