Antoaneta Karaivanova-Pavlova in PlovdivLit

 

Нос Калиакра  4.80 / 5

„По тихия път на тревите”. ИК „Светулка 44”, София, 2011



Небето и морето се прегръщат

в душата ми, молитвено стаена.

Далеч сега е родната ми къща,

но покрив ми е цялата Вселена.

Пристъпвам между каменни руини,

запазили на мъртвите покоя.

Старая се безшумно да премина

по пътя на годините безбройни.

Насред пролука скална коленича

в най-малкия параклис на България,

където ме посреща като жрица

старица, без да иска подаяние.

Едва съзрима в черната си кърпа

нагоре ме изпраща с длани свити,

а сред вълните – бели и безсмъртни,

танцуват волно черните делфини.

Назад ме викат бащин род, семейство...

Но нямам сили да направя крачка

навън от този дом божествен,

светлеещ сред пробойните на здрача.

 

Rate the work