Ekaterina Stratieva in PlovdivLit

 

Синьо  4.92 / 5

Има нещо толкова синьо

в ухажването на думите -

като небе,

което сутрин

се събужда невнимателно между облаците,

между гласовете на птиците

в центъра на вселената.

Чувам дъщерите си,

скрити между гергините:

Мамо, вкусна е закуската

с облаци. И земята е кръгла

като захарен памук,

затова са безброй мравките,

дето тичат по нея...

После запява черешата:

синьо е.

Синьото тича

по тротоарите.

Пуска монети

в шепите на врабчетата -

топли трохи,

отронени от небето.

Гонят се пеперудите,

хванати за ръце.

В двора пее черешата:

бели пеперудки къде отлетяхте...

Един мъничък трус,

усетен точно

в епицентъра на сърцето,

скъсал за миг

слънчевия простир,

разпънат между високите покриви

и птиците

във небето.

 

Rate the work