Warning: file_get_contents(http://freegeoip.net/json/54.224.118.247) [function.file-get-contents]: failed to open stream: HTTP request failed! HTTP/1.1 403 Forbidden in /home/plovdivlit/public_html/werk.php on line 8
Литературните прозрения на Георги Пашев — Ivan D. Hristov PlovdivLit

Ivan D. Hristov in PlovdivLit

 

Литературните прозрения на Георги Пашев  4.00 / 5

Историк по признание, писател по духовно устройство, така литературния критик Яко Молхов в книгата си “Пловдивски силуети” нарича писателя Георги Пашев. В тези думи до известна степен се крие цялата истина за литературното и книжовно дело на Пашев, неговите духовни интереси и търсения.

Писателят Георги Пашев е роден на 21 август 1908 година в родопското село Павелско. Умира през 2004 година на 96 – годишна “патриаршеска” възраст. Със сериозна литературна дейност той започва да се занимава едва след пенсионирането си. Преди това работи като железопътен служител повече от 30 години: чиновник по движението, диспечер по вагоноразпределението и подначалник на гара Пловдив. Носител е на званието “Почетен железничар”.

За написване историята на железниците БДЖ го пращат в библиотеките в Кишинев, Киев, Москва, както и в библиотеката “Салтиков – Шчедрин” в Санкт Петербург. Пашев работи там и с френския ежедневен и периодичен печат. Среща се с богата историческа публицистика.

Така в началото на творческия си път “се впуска в проучването на една железопътна сага, трудно поддаваща се на историческо пресъздаване”. От нея се ражда първата му книга “От Цариград до Белово”, 1965 година – вълнуващо публицистично произведение, една истинска българска енциклопедия за османския железопътен период и проблемите на българщината преди Освобождението. Монументален дългогодишен труд изграден от фрагменти, които носят белезите на талантливо есе и народно – психологически етюд. Веднага с появата на книгата писателят Константин Константинов дава висока литературна оценка за нея. Заради големия читателски интерес, съдържащата близо 400 страници голям формат книга е преиздадена през 1981 година.

Подвластен на темата за железниците писателя издава “Бунтът на железничарите” - 1983 година и “В олтара на Стефансон”- 1999 година. В тези книги интересът на Георги Пашев като историк и дарбата му на разказвач отново се съчетават в единство. През 2000 година в книгата “Барон Хирш” отново се връща към любимата си тема.

В художествено-документалната повест “Да живей Съединението” – 1972 год., за обединението на Княжество България и Източна Румелия, изпитваме не само радостите от историческите познания, но и духовна наслада от вродената разказваческа дарба на автора. Писателят възстановява атмосферата на румелийското време и живописни подробности от тогавашния живот в Пловдив. В книгата умело са вплетени политически събития и анекдоти. Покорява ни не само богата ерудиция на автора, но и неговото развълнувано патриотично перо.

През 1978 година Георги Пашев издава документалния исторически роман “От хаоса”. Това е едно епично платно, в което с документалната точност се възкресяват събитията от Руско-Турската война през 1877-78 година донесли дългоочакваната свобода на България. “От хаоса” е широка и пъстра панорама на времето, панорама на по богатирски чутовния и по човешки обикновен подвиг на братята – освободители и нашите опълченци, панорама в която убедително и пластично са показани много личности и събития, които породиха към Русия най-чистите и свети чувства, издържали съда на времето.

Тази книга показва трайния интерес на Георги Пашев към историята и художествената документалистика. Художественото майсторство на писателя, съчетано с възрожденския му патриотизъм, създава едно вълнуващо и запомнящо се произведение. Историческите факти са предадени със строгостта на хрониката и педантичността на протокола. Със своята обхватност и задълбочено проникване в същността на събитията “От хаоса” е художествен роман със значителна документална стойност.

Предхождащ по събития повестта “Да живей Съединението”, романът “От хаоса” пояснява някои епизоди от тази повест. Взети заедно, двете произведения могат да се разглеждат като художествена история на Освобождението.

Георги Пашев е автор на два сборника с разкази: “Криволицата”,1974 година и “Сини води”, 1988 година, чиито идеен и тематичен кръг е доста широк по време. Писателят, показвайки трайни нравствени и морални ценности на своите герои остро усеща днешния ден. Тук той се разкрива като отличен познавач на народната душевност. За разказа му “Ласа” Николай Хайтов казва, че е един от най-хубавите разкази в българската белетристика.

Георги Пашев в тези разкази е естествен и автентичен, защото познава добре душата на планинеца, диханието на природата – изпълнена с живот. Чрез нея писателят достига до дълбината на човешката душа. Авторът ни среща с една човешка душевност, поставена на изпитание в необичайните обстоятелства и природни стихии.

Пашев умело ни води по криволиците на житейските пътеки на героите, отстоявайки непреходните човешки ценности и духовната близост между хората. В някои от разказите се покрадва тъга по необратимия ход на времето, по онова което си отива безвъзвратно и остава недостижимо за силата на човешкия дух.

Разказите на Георги Пашев са не само духовно общуване с планината на Орфей, с нейните люде и природа, а преди всичко красноречиво свидетелство за будното гражданско съзнание на писателя и за пътищата на художествените домогвания до истините на нашето битие.

През 1996 година Георги Пашев издава повестта “Зарници от мрака” – за антракса. От Вашингтон изискват книгата на Георги Пашев. “Аз не знам – споделя автора – как тази моя книга е проникнала в Америка, но изглежда, че когато се разпространява антракса там и ги заплашва, те са решили да потърсят информация в литературата на Стария свят”.

На родното си Павелско – село с богата история, колоритни личности и непреходни морални ценности Пашев посвещава книгата си “От далечността” – 1983 година. Историята на Георги Пашев за село Павелско се нарежда до най-стойностните родоповедски книги на Васил Дечев, Николай Хайтов и Константин Канев посветени на миналото и настоящето на родопския край.

През 1999 година издателство “Български писател” издава том “Избрано”, по случай 90-годишнината на автора.

Последната книга на Георги Пашев е “Спомени”, 1997 година. “Спомените са късна човешка потребност. От тях може да се освободиш толкова, колкото дървото може да се откъсне от корена” – споделя автора. Тази книга представя на читателя спомените на писателя под формата на непретенциозни и искрени “датни записвания”, в които по невероятен начин се оглежда не само една човешка съдба, но и цял един век с всичките му повратности. Присъединяваме се към думите на поета Николай Заяков, казани за Пашев в предговора на книгата: ”Нищо в живота на този човек не е дошло даром. Дори когато е признат майстор, той късно получава официализиране на дългогодишните си усилия – членство в писателския съюз. Това суетно стремление не подминава никого, но за Георги Пашев то е било само част от всеобщата житейска горчивина, белязала пътя му на човек и творец. Така Георги Пашев се превръща в един съвременен неканоничен патриарх, в нещо като “светеца на Павелско”... .

Проникнати от благородните внушения на един истински патриот, от възрожденската чистота и скромност на неуморимия книжовник, книгите на Георги Пашев ще продължават да се четат и търсят.

 

 

Rate the work