Warning: mysqli::mysqli(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:50559 Library:100143 in /home/plovdivlit/public_html/werk.php on line 35 Една легенда от древна Тракия — Kristin Yurukowa PlovdivLit

Kristin Yurukowa in PlovdivLit

 

Една легенда от древна Тракия  5.00 / 5

Конете в Кардия били кралско притежание. Като конниците.

Всичко имало своя номер. Затова били винаги броени - конете и конниците. За да не избягат.

Само мирисът на коне бил противен на краля. И чаткането на копита.

Копитата били обвивани с парцали. Телата - намазвани с балсам. Само тогава тиранинът се отнасял към тях благосклонно. Той се разнежвал от обединяването на животинската миризма с мириса на брачно легло.

Въпреки тези мерки той посягал често към пръчката - те били негови поданици, а не му се подчинявали.

В желанието си да достигнат хоризонта се отдавали изцяло на бързината. Ръсели изпражненията си върху мраморния под, без дъх извивали вратове към юздите, за да ги захапят.

Те не стъпвали с премерени стъпки, те тичали и скачали и изненадвали кралската тишина с цвилене.

Срещу желанието за бягство тиранинът издигал огради и камшици. Плясъкът на камшиците ги карал да се покланят. И с все по-растящ страх се учили да бягат на място, едва поклащайки се.

Желанието на краля било да танцуват за негово удоволствие.

Войниците искали конете за конницата, придворните - за лов, тиранинът бил убеден, че конете съществували само за негово развлечение. Танцът трябвало да е завършекът на тяхното опитомяване, доказателство за цивилизованост.

След боя и глада те признали властта над главата си. Те предали инстинкта си за свобода.

Арената се превърнала в танцувална зала. След това те били възнаградени с ласки и хиляди възможности за мързелуване.

Весто да тичат до изнемогване галоп, те имали задължението да се поклащат под звуците на флейта на кралските празници. Спазването на ритъма нямало значение.

Под определящата десница на краля се сдобили с кокетността на проститутки, с безумието на алкохолици, с послушността на слуги.

От горещото им желание за галопиране не останала и следа. Те забравили далечината, далечината им изглеждала вече като ненужна празнота.

Тиранинът не предполагал, че ще дойде ден, който щял да се отличава от всички останали, един ден, в който властта му щяла да бъде застрашена.

Когато тракийското племе на бизалтите обсадило града, той заповядал на поданиците си да организират конница.

Конете дочули звуците на флейтите на врага, свирещи за нападение. Те се навели и направили дълбок поклон. След това започнали да се поклащат в бавен танц.

Нищо не било в състояние да ги поведе напред, ударите на камшиците не можели да им възвърнат изгубения инстинт за самосъхранение. Ударите били за тях само покана за танц.

С тях тиранското царство затанцувало над пропастта.

 

Rate the work