Warning: mysqli::mysqli(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:50559 Library:100143 in /home/plovdivlit/public_html/werk.php on line 35 ДРУГО СИ Е УЧЕНОТО — Lubomir Savov PlovdivLit

Lubomir Savov in PlovdivLit

 

ДРУГО СИ Е УЧЕНОТО  4.74 / 5

В селската кръчма-ресторант, младият учител, Петров, бе поръчал вечеря. Техникът, Вичо, наричан “Отверката”или “Уредникът”, попита: “Може ли?” и, на утвърдителното кимване, повика бюфетчика:

- Пенчо, я пак капни в тая чешчица*, а на даскала..каквото пожелае! – Добре, бира.да бъде! – рече и поде встъпителното си слово:

- Отдавна се каня даскале, да си поприказваме по същество, защото знам: Човек до човека опира! И, на другаря си стола не бутай! – с метафорично съждение завърши “гостът”, сетне, сякаш непринудено, продължи:

- Туй, новото момче, Пенчо, дето го назначихме, честно излезе. Не краде! До чертичката налива. А оня, предния нехранимайко, обра народа! Ти му казваш да оцеди чашата, а той вика: “Да кажеш, че Гого лъже,…да! Че Гого краде,…да! Но, че Гого налива във водата ракия!...Никога! В ракията – вода!” Ей такива ти ги наприказва и чашата пак неоцедена. Обаче, даскале, аз му пипнах тарикатлъка! Изгонихме го!... Ей, от чуждо не съм се богатил, а има един народ...ох,.. изпренесе кооператива! Бе туй силаж, бе туй сено, че бобена слама! Ами колко зърно заминава заедно с шумата, ами що животни, уж от пневмония, били умрели!.. Хм, веднаж докараха фурми. Нещо им имало, та не ставали за хората, но за свинете били добри! Какви ти свине бе човеко, до последната, отидоха в казаните за ракия!..Аз, не! Не съм пипнал нищо! Всичко, дето е у дома, с моя си акъл съм го постигнал.... Ти помниш Марийка. Нали и ти я учеше!. Та, да ти разкажа. Веднаж, какво ми щукна, викам, ще отида да докарам малко шума, за добитъка. Царевичак! Впрягам магарето и в кооперативната нива. Уж малко, пък, каручката с калпак надрусах! По тъмно, никой няма, намазал съм главините с грес, да не дрънчат! То, едно време, нашите дядовци, туй с катран са го правили, но сега времената са други. Тогава, къде ти грес! Хеле, докарвам шумата и, тъкмо да разпрегна, гледам, щерката облещила едни очи, досущ на паткан! Плъх де, ние тука на плъховете паткани думаме. “Тате, – вика – тази шума откъде я взе?” – пита и сама си отговаря: “От обществената собственост. Значи тази собственост е на обществото, не е твоя! Веднага да я връщаш!” Ами, върнах я. А на другия ден, като ме присви стомах, ама, стомах да видиш! Е, извадих късмет. Едно младо докторче ме оправи. “Ще идеш – рече – на “Момин проход”!” Оттогава няма да боли. Да знаеш, голям доктор стана! Лично аз уредих, в окръжната болница да го назначат! Имам си човек даскалче, голям човек, в Окръжния ,но да стигнеш до него, трябва да заслужиш! Та ти казвам, туй ми беше вземането на чуждо. На хубаво ги учите Петров, на хубаво! На това му се вика съзнание! Не като на... хм.., служба в града, на тепсия, му поднесох, а той..., рекох му: По-горен човек си, помогни да променя плана за къщата! А той, моля ти се, взе, че изтърси: “Не, закон не се нарушава!” Прекипя ми, но си замълчах. Да ти кажа: От “стола” аз ще го катурна, обаче, сега за друго съм дошъл. Кахър имам даскалче. Искам, като му поузрей акъла, на момчето кола да купя! Ние сме селяни хора, произвеждаме туй, онуй, за пазар, нали така, транспорт ни трябва..., но....училището, сякаш, че го мъчи!.....Бе,.какво се чува? Щял си да ни напускаш? В града да се връщаш! Че то хубаво, джанам, ама в града местата за учители, май че са кът, а?.... Нямаш ли си хора приятелче, да знаеш, пет пари не чиниш! Светът сега е такъв! Ти на мене, аз на тебе! Ей, докато взема плана за пустата къща, че агне ли не клах, че фитки** ли не скубах! Ами за фаянса! Ами за цимента! Бе холан! Лош свят се навъди, бе, лош! Където идеш, все в ръцете те гледат! Е, заради туй, искам и мойте деца да се издигнат, че... друго си е ученото! Ама, на! На момчето му се опъват книгите! Бе..., вие... тия двойки... на конвейер ли ги пишете? Хич, барем, ей тъй, нещичко, поне за една четворчица, не казва ли, бе? Че то, тъй бива ли? Ами, дето се вика, тая година като рече “А”, догодина ще каже и “Б”! Ти, сега, по-мъдро гледай на тоя живот! Речи някоя блага думица на твоите колеги. Тури ми едно рамо, пък сетне, Петров, аз цял гръб ще ти подсигуря!

- Едва ли! – с тънка усмивчица каза “домакинът”.

- Не вярваш!? – изненадан, попита “гостът”.

- Вярвам, че няма да се случи. Вчера бях в Окръжния . Всички говорят , как, заради рушвети, човекът ти, е понижен, а поста му е заел шуреят на бившия ви кръчмар, Гого!

В този момент, се чу лек шум на счупена чаша. Малки, не нужни никому вече стъкълца заблестяха на пода. Уредникът изгуби свяст!

Но, краят не е тъжен. Скоро настъпиха бойки времена. Вичо се оправи и понесе знамето на промяната. Гого навлезе в алкохолния бизнес и стана щедър спонсор на успешни партии. Големите хора, от Окръжния, се сдобиха с малки хотелски комплексчета край морето. Момчето порасна, но не се занимава със земеделие. Внася коли от чужбина. За Пенчо, историята мълчи!

Даскала, Петров, с много любов, отглежда еко-зеленчуци, в малкото си дворче.

* Разказвачът е съхранил езика на героя.

** пуйки

 

Rate the work