Warning: mysqli::mysqli(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:50559 Library:100143 in /home/plovdivlit/public_html/werk.php on line 35 Истинска любов — Robert Penn Warren PlovdivLit

Robert Penn Warren in PlovdivLit

 

Истинска любов  4.47 / 5

В тишината сърцето говори несвързано.

Произнася думи без смисъл,

сякаш винаги са нямали стойност.

Бях на десет, слаб и рижав...

 

С лунички бях в големия черен буик,

а тя седна до едно момче с вратовръзка

и отпиваха нещо пред дрогерията.

През сламка.

 

Няма нищо по-добро

от тази Красота.

Това спира сърцето ти.

Успокоява кръвта и преставаш да дишаш.

 

Кара да се чувстваш мръсен, нуждаещ се от топла вана.

Подпрян на телефонния стълб я погледнах.

Мислех, че ще умра, ако ме види.

 

Как бих могъл да съществувам в същия свят с тази яркост?

Две години по-късно тя се усмихна. На мен.

Назова моето име. Мислех, че ще се събудя.

 

Големите ѝ братя вървяха с криви колене.

От много яздене те бяха ненадеждни.

Разсказваха вицове в бръснарницата и нямаха работа.

 

Техният баща е това, което се нарича пияница.

Но каквото и да беше, той си остана на третия етаж

от голямата бяла ферма

под двадесет и пет годишните кленове.

 

Той никога не слезе. Те му носеха всичко.

Тогава не знаех какво е това залог.

Жена му беше добра християнка и се молеше.

 

Когато дъщерята се омъжи, старецът слезе.

Косата - на бяла опашка, жълта плетена риза.

Синовете го подкрепяха да види сватбата.

 

Гравираните покани бяха според модата.

Мислех. Плачех. Лежах в леглото през онази нощ.

И си помислих дали тя ще плаче като ѝ правят нещо.

 

Ипотеката бе изплатена. Последната дума беше прошепната.

Тя никога не се е върна при това семейство.

Сякаш отлетя.

Никой вече не носи такива блестящи ботуши.

 

Но знам, че тя е красива завинаги

и живее в хубава къща някъде далеч.

А веднъж тя каза моето име.

 

Дори не предполагах, че го знае.




Translated by английски Ангел Хаджипопгеоргиев

 

Rate the work