Йоланта Брах-Чаина е родена през във Варшава. Завършва физика и философия във Варшавския универститет и театрална режисура в Париж. Йоланта Брах-Чаина е философ и културолог. Интересува се главно от философията на изкуството и философията на
съществуването. Тя е автор и съавтор на множество книги в областта на естетиката, философията, изкуството, културата и антропологията.Издала е книгите:
•"По пътищата на театралната мисъл на ХХ век",1975 г.
•"Етосът на новото изкуство",1984 г.
•"Естетика на желанията",1988 г.
•"Творческото възприемане на изкуството",1992 г.
•"Цепнатините на съществуването",1992 г.
•"Primum philosophari",1993 г.
•"От жената до мъжа и обратно: размишления за пола в културата", 1997 г.
•"Ципите на разума",2003 г.
Ето какво пишат двама известни полски критици за книгите на Чаина, преведени от Мария П. Георгиева.
Гражина Борковска - за книгата "Цепнатините на съществуването", от която е преводът на философското есе "Проникване".
Йоланта Брах-Чаина е университетски професор, автор и съавтор на множество книги в областта на естетиката, философията, изкуството, културата и антропологията. Публикуваните през 1992 г. есета „Цепнатините на съществуването” се превръщат в литературно събитие от най-висока класа. Критиката ги приема с голям ентусиазъм, а Съюзът на полските книгоиздатели награждава авторката. Читателите приемат книгата изключително лично. Тя се радва на огромен обществен интерес. На пръв поглед изглежда, че есетата на Чаина говорят на различните езици на екзистенцията, че описват разнообразни преживявания – на майката, на затворника, на жертвата, на умиращия и раждащия се. Всъщност есетата на Йоланта Брах-Чаина говорят за екзистенцията, за това какво означава, че нещо е, че съм, че някой е. Да бъдеш – това според авторката означава да правиш усилието да ъществуваш. Да подреждаш. Да се суетиш около нещо. Да се грижиш и да се стараеш. В екзистенциална перспектива е любопитно не само интелектуалното усилие, усилието на писателя и философа. Любопитна е и всекидневната екзистенция, обикновеното „да бъдеш”. По този начин е оценено това, което обикновено убягва от вниманието: всекидневното суетене, сферата на действията, извършвани от обикновените хора, усилията на жените, когато дават живот.
Наричат книгата „Цепнатините на съществуването“ на Йоланта Брах-Чаина „библия на феминизма”. В кръга на феминистките изследвания тя изпълнява ролята на интелектуален импулс. Есетата се оказват вдъхновяващи и за литературно-исторически размишления. Благодарение на него на дневна светлина излизат интелектуалните послания на поезията на Тадеуш Ружевич и Мирон Бялошевски. В този смисъл книгата е една от най-важните за последния половин век. Тя е конгениално съчетание на философската точност и поетичното слово. Интелектуален заряд и литературен универсализъм. Шедьовър.
Славомира Валчевска - за книгата "Ципите на разума", от която книга е и преводът на философското есе "Дишането".
Изследването на невидимите и слабо видимите страни на света, които не са подчинени на зрението, но са основни и изграждат този свят, са мотив на цялата книга. Декларацията на самоличността на авторката е също така елемент на докосването до нещо, което е невидимо в нашата култура. В патриархалната култура е невидима генеалогията по майчина линия. Понеже фамилиите на жените в патриархата са фамилиите на техните мъже или бащи, Йоланта Брах-Чаина се подписва с имената на своите предци от женски пол. Въпреки това, авторката няма илюзии по отношение на женската история, това е само пресъхнала река, празно корито. Йоланта, дъщеря на Ирена,…,връща към него само за това, за да потвърди, че там вече няма нищо. Резултатът от това връщане е възхищение от силата – на раждането? – която коритото на пресъхналата река някога е изпълнявало.
Книгата „Ципите на разума“ на Йоланта Брах-Чаина е не само призив за философията, но също така и поезия, която ни най-малко не е сантиментална. Тази красота не приспива, а е хищна. Нейният свят е и красив, и страшен. Понякога дори поразява с жестокостта си. Затова е добре да се замрази част от него в хладилника или под ледената покривка на страшно езеро, без да се разрязва, нито да се маха ципата, защото отдолу, на дълбокото, на дъното има неща и работи, които не могат да бъдат понесени и чието откриване убива.