Коста Странджев е роден на 12.01.1929 г. в Пловдив.
През 1947 г завършва Търговска гимназия в Пловдив, а през 1951 г. ВИИ “Карл Маркс” – София.
Работи като журналист - главен редактор на в. ”Водносиловец” – Баташки водносилов път, главен редактор и основател на в. ”Комсомолска искра”, във в.”Отечествен глас” – Пловдив, зав. отдел и член на редколегията на вестника, главен редактор на алманах “Тракия”, член на писателската група към ЦС на БПС, директор на издателство “Хр. Г. Данов” – Пловдив.
Заслужил деятел на културата.
Носител на орден “Червено знаме на труда”, Народен орден на труда – сребърен, орден “Кирил и Методий” – втора степен.
Литературната си дейност започва с очерци и репортажи от Баташкия водносилов път, печатани в “Литературен фронт”, “Работническо дело”, “Български воин”, “Народна армия”.
Автор е на очерци, разкази, документални повести, повести, пиеси, сценарии за филми, радиопиеси, пиеси и др.
Разработва работническата тема , морално-етични проблеми, бита и съвремието на строителите от големите национални обекти. В творбите си разказва правдиво, проникновено, без фалш и украса за живота на работниците. Има значителни постижения в сферата на психологическото уплътняване и разширяването на душевния кръгозор на героите си. Интересни са търсенията му в посока на отношенията очерк и художествен разказ, документална и художествена проза.
Носител е на множество награди за литература.
Негови творби са превеждани на руски, унгарски, чешки, немски, английски и др.
Съчинения. В Баташките планини. Очерк. 1956 /в съавт. с Хр. Чавдаров/; Стръмната пътека. Сценарий за филм. /в съавт. Е.Манов/ 1961; Ние от водната кула. Разкази.1962; Третият по пътя. Разкази. 1964; По съобщение на печата. Повест.1965; Колко струва човекът. Очерци. 1967; Таран. Новели. Пловдив, 1968; Белязани мъже. Разкази. 1971; Боровете не превиват клони. Драма в 4 д. 1971; Черният сватбар. Повест-хроника. Пловдив, 1971; Водовъртежи. Документална повест и очерци. 1972; Малък Сечко. Разкази. 1872; Храбростта да живееш. Документална повест. Пловдив, 1974; Най-храбрата звезда. Разкази за деца. 1975; Стръмен свят. Очерци. 1975; Внезапна жена. Новели. 1976 /1979/; Мъжка молитва. Разкази. 1976; Искам да ви видя. 3 повести. Пловдив, 1978; Извисяване. Документална повест за Петър Ченгелов. 1980; Пътуващи хора. Новели. 1980; Топъл сняг. Разкази и новели. 1980; Объркан ден. Разкази за деца. Нар. младеж. 1981; Жарки българи: Докум. новели.1981. Пловдив. Хр. Г. Данов.1981; Човешко пространство: Худож. публицистика. София, 1983; Чист като гълъб. Разкази за деца. Пловдив. Хр. Г. Данов, 1983; Минута мълчание. Докум. разкази. Пловдив,1984; Нека да те има. Повести и новели. Пловдив. Хр. Г. Данов, 1987. Ранена земя. Роман за средна и горна училищна възраст. София. Нар. младеж, 1988; Храброто момче. Разказ за деца. София. 1989; Обречени на истината. Повести и новели. София. Бълг. писател, 1989; На улица "Работа". Очерци. София. Профиздат, 1990;
Пиеси, играни на сцената на българския театър:
„Боровете не превиват клони“ – Драматичен театър Пловдив, Димитровград, Перник;
„Мостът“ – Народен театър “Иван Вазов”;
„Дом без биография“ – Драматичен театър Пловдив, театър “Сълза и смях”;
„Старецът и капката“ – Драматичен театър Пловдив.
Сценарии за игрални филми:
Стръмната пътека /в съавт. с Емил Манов/.
Литература. Сл. Васев. Надежден полъх.- Лит. фронт, бр. 15, 13 апр. 1961; М. Наимович. “Боровете не превиват клони”. – пак там, бр.47, 22 ноем. 1961; Н. Правдев. Сурово, мъжествено! - Театър, 1961, кн.7; Н. Боздуганов. “Ние от водната кула”. – Пламък, 1962, кн.9; Н. Тихолов. “Ние от водната кула”. – Лит. фронт, бр.35, 30 авг. 1962; С. Северняк. На едно място /“Третият по пътя”/. - пак там, бр.52, 24 дек. 1964; М. Василев. Графиката не достига. – Септември, 1965, кн.3; Л. Галина. “ По съобщение на печата”. – Пламък, 1965, кн.8; П. Тотев. От водната кула съобщават. – Лит. фронт, бр.31, 29 юли 1965; Б. Богданов. Мъже край мътната Въча. - пак там, бр. 43, 19 окт. 1967; П. Тонков. За работника – с патос и вдъхновение. Пулс, бр. 6, 14 март 1972; С. Хаджикосев. Неподправената истина на делниците. – Труд. бр. 208, 2 септ. 1972; Е. Мутафов. Промяна на самочувствието. -Хоризонт, 1974, кн.3; Г. Неделчев. Работникът в белетристичното творчество на Коста Странджев. – Лит. мисъл, 1974, кн. 4; П. Тодоров. Прозата на Коста Странджев. – Септември, 1974, кн. 8; Н. Пантелеева. В търсене на героичното. – Пак там, 1976, кн.9; Ив. Славчев. Романтиката на трудовия делник. – Деца, изкуство, книги, 1976, кн. 3-4; Ал. Спиридонов. За живота – пълнокръвен и честен. – Нар. младеж, бр. 20, 24 ян. 1976; Л. Янков. Измеренията на делника. – Вечер. новини, бр. 7912, 25 юли 19777; Ив. Гранитски. Писател на жизнената правда. – Лит. фронт, бр.5, 1 февр. 1979; С. Любенов. Светли образи. - Раб. дело, бр.22, 22 ян. 1979; Р. Цветков. Храбростта да живееш. Писателят Коста Странджев на 50 год. – Родна реч, 1979, кн.3; Михаил Василев. На колене пред пролетарското знаме. – О т е ч. ф р о н т,18 авг. 19 80. Тодор Янчев. Публицистично откровение. – Б ъ л г. ж у р н а л и с т, 1980, №2, . Йордан Пекарев. Извисяване на комуниста и комунистическите добродетели. – Т р у д , №198, 5 окт. 1980Ат. Бучков. Стъпала към голямата равносметка. – Тракия, 1981, кн. 4; Иван Христов. Книга за патриотизма на българина. - О т е ч. г л а с (Пловдив), №11123, 19 авг.1981]Иван Серафимов. Делникът – извисеност и болка. – Т р у д, №276, 25 ноем. 1981; Драган Ничев. Творческата вярност на публициста. – Б ъ л г. ж у р н а л и с т, 1983, №11, 58-59; Георги Гетов. Героизмът на съзиданието. – К о о п. с е л о, № 11, 13 ян. 1984; Стойо Вартоломеев. Обитаеми пространства. – Л и т. ф р о н т, №18, 3 май 1984, с.2; Лилия Кирова. С усет за съвременност. – П л а м ъ к, 1984, №9, 202; Георги Гетов. – Д е ц а, и з к у с т в о, кн.., 1988, №5, с.58
