Йоздемир Индже (1936) е роден в града пристанище Мерсин под планината Булгардак срещу острова на Афродита.
Член-кореспондент на френската академия „Маларме” (1983), член на Международното жури за поезия в Лиеж, Белгия, сътрудник на Международен център за поезия в Брюксел, член-основател на Ордена на средиземноморските трубадури. Кавалер на Ордена на френското правителство (1990). Автор на повече от 20 стихосбирки, Индже многократно е награждаван в Турция и в Европа.
През 2010 г. получава българската международна награда „Пеньо Пенев” за сборника с поезия „Книга от пепел” (ИК ЦУМ, 2008). През 2011-та излиза още една селекция с негова поезия на български език „Безсъние”, издание отново на ЦУМ с преводач Кадрие Джесур.
Центираща философска енергия в поезията му е манихейството. По този повод Любомир Левчев пише:
"Мисля, че точно ние, българите, би трябвало да знаем, що е това манихейство – религия или секта на всички религии, или призрак на богомилството, заседнал в кръвта ни. Не затова ли поезията на Йоздемир Индже можа да бъде припозната от нашата читателска публика и да бъде заобичана?
Защо богомилството, изпитало източните мъдрости и безумия на манихеите и павликяните, изтича на запад към католическите предели, а не към православния Изток? Не зная. Но ето, че по същия слънчев път, а може би и по същите еретични причини поезията на Йоздемир Индже носи това обръщение на Изтока към Запада. Така го видя Ален Боске – големият френски поет и откривател на световни таланти. Преведе го и го издаде в синята колекция на парижкото издателство „Сен жермен де пре“. Затова го призоваха софийските писателски срещи през миналия век. Академията „Маларме“ го направи чуждестранен член и му даде наградата „Макс Жакоб“. А днес той е действителен член на Европейската академия за поезия."