Асен Христофоров е роден през 1910 година в Пловдив. Баща му е чиновник в местния клон на Българската народна банка, но умира, докато Асен е още малък, около 1917 година. Майка му се жени повторно за негов роднина, Гавраил Христофоров. Заедно със семейството си Асен Христофоров живее известно време в Берлин, където тръгва на училище през 1918-1919 година преди да се върне в България.
След като завършва прогимназия в България, през 1924 година Христофоров постъпва в Робърт колеж в Истанбул, където през 1931 година получава бакалавърска степен по литература. В Робърт колеж той пише за годишния алманах на колежа и участва в редактирането на училищния вестник „Робърт Колидж Хералд“.
По препоръка на президента на Робърт колеж Кейлъб Гейтс и с негова финансова помощ на 1 август 1931 година Христофоров заминава за Лондон, където постъпва в Лондонското училище по икономика, където учи главно финанси. Той оставя интересни спомени от следването си там - „Скици из Лондон“, в които дава подробно описание на академичните традиции и студентския живот в Англия. По финансови причини Христофоров не успява да защити докторат в Лондон и в самия край на 1934 година се връща в Пловдив.
Малко след завръщането си в България Асен Христофоров се премества в София, където през юни 1935 година е назначен за неплатен стажант в Централното управление на Българската народна банка. През септември същата година оглавява новосъздадената Конюнктурна служба при Главната дирекция на статистиката. От ноември 1937 до февруари 1938 година е на специализация в Женева. След завръщането си постъпва в ръководения от Оскар Андерсон Статистически институт за стопански проучвания, където с кратко прекъсване работи до септември 1940 година.
Започва и преподавателска дейност в Държавното висше училище за финансови и административни науки (днес УНСС). През този период той пише първия си значим труд, „Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934-1939 г.“, който през 1940 година получава наградата на Българското икономическо дружество. През 1942-1943 година е редактор на списание „Стопански вести“, което е спряно по лично искане на министър-председателя Добри Божилов. По същото време полицията настоява неуспешно за уволнението му от Търговско-индустриалната камара, където работи.
След установяване на комунистическия режим в България попада в графата с недоброжелателни лица от народната власт. Изключен е от университета чрез непреназначаване при преструктурирането и преобразуването през 1947 г. на Държавното висше училище за финансови и административни науки във Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет.
В едно от първите свободни и незаглушавани предавания на Радио Би Би Си – Лондон след 10 ноември поканени британски анализатори, говорейки за антиномията пазарно–планово стопанство, го споменават като първия вътрешен критик на възприетия в България икономически модел.
Литературният дебют на Асен Христофоров е автобиографичната книга „Скици из Лондон“, излязла през 1945 година. През 1947 година Христофоров, привърженик на неокласическата икономическа теория и противник на марксизма, е уволнен от университета.През 1951 година е арестуван, обвинен в шпионаж и пратен без присъда в лагера Белене.
След като е освободен, през 1953 година отива да живее на вилата си в Говедарци и се отдава на преводи и писателска дейност, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски книги: В дебрите на Рила (1957), Скици из Рила (1957), Мацакурци (1958, 2 изд. Вуцидей), Ангария (1960), Искровете (1962) и други. Превежда от английски Белия зъб на Джек Лондон, Джоузеф Андрюз на Хенри Филдинг, сборника с разкази „Дъблинчани“ на Джеймс Джойс, Трима души в една лодка на Джером К. Джером, Емили Бронте и други.
Произведения
Развитие на конюнктурния цикъл в България, 1934-1939 г. София, Придворна печатница, 1939.
Стопанското положение на България от избухването на войната насам. София, 1941 (Отпечатък от сп. на Българското икономическо дружество, г. XL, 1943, кн. 3, безплатно приложение на в. Стопански вести).
Увод в политическата икономия на военното стопанство. Теория на военно-временната стопанска конюнктура. София : Изд. авт., 1943.
Конюнктурният анализ на цените. София : Българска наука, 1944, 49 с. (Отпеч. от Год. на Държ. висше у-ще за фин. и адм. науки).
Скици из Лондон. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1945.
Кратък курс по стопанска география. 1945 (1946, 1947).
Стабилизацията на лева. София : Българско икономическо дружество, 1946; Лекции по теоретическа политическа икономия. 1947.
Лекции по теоретическа политическа... 1947.
Вихров, Ст. Ас. Доспейски [Ас. Христофоров]. Боен път. С.: Изд. на Националния съвет на Отечествения фронт, 1955.
Скици из Рила. С.: Медицина и физкултура, 1957. (2. изд. 1964).
В дебрите на Рила. (Пътеписи). С.: Нар. младеж, 1957. (2. изд. 1968).
Мацакурци. 1958.
Вуцидей. С.: Бълг. писател, [2. изд. на Мацакурци] 1962.
Вуцидей. Иманяри. (Повести). С.: Бълг. писател, 1970.
Планинари. (Разкази). С.: Нар. младеж, 1959.
Ангария. Исторически роман. 1960. (2. доп. изд. 1966).
Самоков. Исторически очерк. София: Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1962.
Искровете. Историко-географски очерк. С.: Нар. младеж, 1962.
Трима с магаре из Рила. Повест. С.: Медицина и физкултура, 1963.
Кутрето на школо. Разказ. С..: Нар. младеж, 1964.
Иманяри. Повест. С.: Медицина и физкултура, 1965.
Бенадов, Х. и Ас. Христофоров. Развигорът. 1966. Изд. на К-та по културата и изкуството. Репертоарен отд. Цикл. изд.
Говедарци и околностите му. С., 1967.
Откровения. (Поля, гори и хора). (Очерци). С.: Медицина и физкултура; 1970.
Избрани произведения и документи. Обща редакция и встъпителна студия Р. Аврамов. Т. 1-3. София: БНБ, Поредица „История на финансите и банковото дело“ – Наследство, 2010.
Избрани съчинения. Т. 1-3. Съст. Н. Аретов. С.: Кралица Маб, 2012-2014.
