Посрещане

Един добър среднощен влак

задъхан към Бургас ще отпътува.

Очакват го: един изстинал бряг,

отвъд живота дълго съществувал;

една вълна с разпуснати коси,

с гърди мастилено-лилави;

оранжев лъч, площада прекосил,

и златен от предутринната влага...

А бяла чайка в тихото небе

среднощния експрес ще ескортира,

с крилете си нататък ще гребе,

отново млада, силна и ефирна.

Ще кацне първа в този ранен час

на гарата, където я очаква,

все още сънен, нейният Бургас.

След нея ще пристигне шумно влакът

и лятото, червено като мак,

по дънки и престилка, по сандали

ще хукне по пероните....

И пак

в движение ще скочи

на стъпалото...