Богоявление

Жребчето й тъничко цвили,

свободно и необяздено,

но тънката бяла кобила

сякаш не го забелязва…

Тя не помни предишните ери,

не познава живот без юзди

и послушно прескача бариери.

Или ги посреща с гърди.

Тя не мисли седлото за бреме,

нито иска да хвърли ездача,

не усеща петите в корема,

не препуска в галоп, бавно крачи

и грижливо крепи го на гръб –

да не падне човекът с камшика,

да не счупи ръка или зъб...

Тя със болката вече е свикнала.

Невредим ще си тръгне ездачът,

тя – ще бърза, за да опази

от тежките шпори на здрача

жребчето си необяздено.