ЧУЖДЕНЕЦЪТ*

Наричат ме „безумен”

и мислят ме за луд

(на немски тази дума

звучи така: „ферюкт”).

Понеже съм германец,

говоря със акцент…

но имам си държава

и там съм Президент!

На гълъбите в парка

избраник съм законен,

не вземам нито марка,

но хората ме гонят.

Акцентът ли ги дразни –

заплашват ме с пердах?!

И властите ме мразят

(на немски „власт” е „махт”),

говорят, че съм болен,

сравняват ме с дете…

Да, имам диагноза,

но болните са те!

А лекарите казват:

„Ужасен пациент!”

Простете, гутен абенд,

но аз съм дисидент

и гълъбите храня

„на този син площад” –

родил съм се германец,

но знам какво е глад!

Ентсшулдиген зи, бите,

сред вас съм чужд и сам:

уж уча ви езика,

а все по-малко знам.

На български „безумен”

май значи „хулиган”.

„Човек” е лоша дума…

На немски си е: „ман”.

*Стихотворението е по истински случай, а героят има своя реален прототип: германец, живеещ в Пловдив.