* * *

Ето дългите комини, стария фабричен склад

и познатите картини в малкия ми роден град.

Ето зимните улуци, пресните следи от кал,

купищата от боклуци край ръждясал самосвал.

Ето черната пътека и горичката от бор,

и площадката, където вечер нашият отбор

побеждаваше на топка „вечния” противник свой.

Ето гумената лодка, във която (като Ной)

струпваше се всяко лято и „потегляше на път”

бандата от махалата. И не можеха да спрат

възрастни или роднини неуморната ни чета...

Ето всичките години, ето бившите момчета,

а след тях и аз, сама, тичам и крещя през плач:

„Чакайте ме, у дома ме оставиха пазач!”

Ето, сякаш е на кино детството ми в този град...

Кой в проклетата кабина връща ролката назад?