Мъже

Вие отдавна не стреляте с прашки,

не скачате с нас на въже,

даже не помните дните хлапашки –

нали сте отдавна мъже!

Но все още е тъй съблазнителна

играта ви на война –

още сте гордите победители,

а ние – на ваша страна.

И сме вашият дом. И надеждата,

дето плаче и ви гълчи,

но ви изписва тайничко веждите,

докато бодете очи...

Вече не яздите пръчки през локвите,

нито пускате хвърчила.

Ние – отдавна захвърлихме роклите

и вече четем с очила.

Вярно, ужасно сме нервни и сприхави,

не разбираме от войни,

но пък се раждаме „мъжки момичета”

и ставаме „силни жени”.

Нямаме време за ролки и букли,

ни за кино или кафе...

Някога, в детството, хранехме кукли,

днес отглеждаме синове.

Вечер пришиваме скъсани копчета,

готвим за утре обяд.

Сутрин – гримирани, с дънки и токчета,

нахлуваме в мъжкия свят,

който е вече почти във краката ви

и мери се с ваши везни...

Вие сте още момчета в душата си,

а ние – отдавна жени.

Знаем, че днес сте ужасно заети,

но в световната суетня

все има място за женски съвети...

А мъжка работа е света!