Невъзможно обещание

Да можех Вечност да ти обещая

зад пясъчния хълбок на минутите,

зад белите стени на тази стая

и острите завои по маршрута ни,

през всички времена и географии,

на есента зад пъстрата окраска...

Но трупа смърт към свойта биография

жената, подир всяка нова ласка!

Разравя бръчки, като цели кратери,

на любовта металното копито

по гланца на челото и съдбата ми,

където ти си издълбал следите си.

Докато Времето, кълвач-лечител,

ги стигне с клюн и бавно ги изстърже

от ствола на сърцето ми. А дните

със бинта си безстрастен го превържат...