Коледни чудеса

И тази Коледа ще те обичам

под божиите ниски небеса,

додето към земята те се свличат

и случват се любовни чудеса.

Не са ли чудо истинско, кажи ми,

безоблачните преспи и снега,

населената с летни думи зима

и топлата предколедна тъга,

не е ли чудо този поглед хрисим,

отъналите твои в мрак очи?...

И този миг е приказка. И ти си.

Обичаш...И прощаваш....И мълчиш.

Вълшебна свети, сякаш се съблича,

и лее тяло восъчно свещта –

до Коледа поне ще я обичат

и пламъкът, и мракът, и нощта…

Животът, който влюбено се врича,

как делнично от утре ще горчи,

как в днешното ти празнично момиче

навярно вече болката личи –

в целувката, стремителна и плаха,

в смирените въздишки и коси...

...И цяло чудо ще е тази стряха

от стръвната Любов да ни спаси...