Скука зельоная

Ад-Ам и Е-Уа се разхождаха из Едем определено скучаейки, с

разчекнати от прозяване челюсти и безизразна тъпост в очите,

породени от милионите часове леност и безделие. Бяха опознали

всичко движещо и недвижещо се в Рая, бяха дали имена на животни

и растения и сега от скука им се умираше, но тази възможност им

бе отнета превантивно поради безсмъртие. И точно в мига на

нещастно отчаяние, в мига на поредната прозявка, след която бе

произнесена от Е-Уа придобилата доста по-късно популярност фраза

„скука зельоная”, се появи на пътеката оня лукав и подъл тип

Сатанаил.Тънък психолог, той отдавна бе разбрал какъв айран се

разбива в душите на двамата Първи Човеци и сега, убеден в

навременноста на вмешателството с няколко думи им разясни как да

направят Бъдещето ново и интересно. Изобщо не му бе нужно да

демонстрира красноречива демагогия и да се прави на Макиавели.Те

бяха готови, макар и не съвсем разбиращи как един плод и то не

кой знае колко вкусен може да обърне този загубен живот на 180

градуса.Дяволският хитрец, треперейки от вълнение им поднесе

diospiros от сорта „хиротаненаши“ и те нетърпеливо очакващи

чудото забиха безсмъртните си зъби в него...

Останалото го знаем. Знаем вече също, че скуката ражда грехове

или поне понятието „грях“ като нова дума.