Най-дългият полет на Полковника

Полковникът, който тогава не беше полковник, защото Венци още не беше се появил, отпусна строевата стойка и промълви:

- Отсякоха ми крилата..... Мечтаех да летя в Космоса … – Искаше да разкаже за мечтата си, но думите запищяха в главата му, както пищи сега проклетият клаксон на Венци и нищо повече не можеше да каже, вкопан в килима на пода. Генералът дълго задържа втренчения си поглед, гласът му прозвуча като въздишка:

- Мечтата има обратна страна и тя е реалността. За съжаление, понякога е невъзможно реалността да преодолее гравитацията на обстоятелствата. – Върна металната твърдост на думите и продължи: - Ще съдействам да те назначат в селскостопанската авиация. И там са нужни опитни летци, макар, че за

теб това означава да яхнеш магаре, след като си обяздил степен жребец, но ще летиш. Може би след време..... – Не се доизказа и от това, което не бе казано, Полковникът, който тогава не беше полковник, си съчини безумна надежда.

Стана тъй, както Генералът бе изпророкувал: Разходките в плиткото небе над нивите и овощните градини в равнината, се оказаха по-мъчителни от друсането върху магарешки гръб, но търпеше. Надеждата още пърхаше жива, макар, че вече знаеше: Жребецът безвъзвратно бе изчезнал в степта.

Гълъбите се разпиляха и небето опустя. Полковникът се взря натам и се замисли: Какво, всъщност, е това Космос? Висини? Не, нищожно е да го наречеш само висина. Необгледна шир? Това пък ще дойде тесновато, защото, колкото вървиш нататък, краят му все се отлага. И какво ли има там? Студ и мрак? А оттатък студа и мрака, знае ли някой, какво има? Може би - душа? И колкото по-дълбоко потъваш, става все по-непроницателно. Дали това не съм аз самият? Дали е жена ми, или дъщеря ми ...Всички живи? Ами тези, които са били преди нас – всеки сам за себе си Космос, опрял до границата на съседа.

Казват, че не може да се премине границата отвъд себе си. Но ако тази граница е химен, нали през пробойната световете проникват един в друг. Не, вече няма да бъдат същите, ще възразят философите. Донякъде ще имат право, но нали най-важното

е сторено, щом Вселената е забременяла с още един Космос! А щом е така, Големия греши като казва, че обратната страна на Мечтата не може да преодолее гравитацията.

Полковникът наведе глава, защото очите му засълзяха от взиране и шипът във врата се обади. Загледа се в мравките, които пъплеха в краката му и попита унило: не се ли залъгваш, неудачнико. Напъваш се да изглеждаш непобеден и си измисляш утешителна компенсация. Взря се отново в насекомите – всяко захапало товар, огромен за хилавото му тяло и плъзна поглед върху пулсиращата кафяво-червена нишка на пътя им.

И тези пълзят, каза, а има други, които хвърчат… Мамка му на тоя…

- Полковник, жив ли си, бе, до кога ще чакам да се натуткаш. – Писъкът на клаксона прониза ушните тъпанчета, а в гърдите си Полковникът усети непоносимия сплескваш натиск, сякаш из