Портрет по спомен

Споменът е кратък път към миналото.

О, минало ще те достигна с спомена,

накъдето и да тръгнеш!

Защото не стоиш в хралупата,

а ровиш, ровиш, ровиш.

Връщаш се, отиваш някъде в заблуда.

Изпращаш страх, изпращаш чудене,

изпращаш разкаяние...

Изпращаш устни и образи във птици,

и птици в образи...

Като сокол за лов отлиташ, извисяваш се,

хващаш и се връщаш с плячката.

Така че да се храним с спомени.

Дали това е само отпечатък някъде в главата?