Разминаване

— За Калчев имаш право —все пак казвам тихо аз. — Лошо е, че сме се разминали. Хайде, престани!...

Яна открива главата си и повдига тялото си на лакът. Лицето и чаршафите й миришат на по¬мада, с която се маже всяка вечер.

— Тази пижама е непоносима като десен — каз¬вам аз напосоки, за да отвлека неприятната тема. И успявам.

— Зная! — съгласява се Яна и в полумрака очите й все още светят от сълзите. — Особено оранжевите резки по нея. Още утре ще отида в магазина.

— Потърси ми бяла. Моля ти се, непременно бяла.

—За да приличаш на финландски скиор, нали?

Пак нейните глупости. Откъде го измисли този финландски скиор. Навярно това е било някаква филмова бомба на ония от телевизията. А аз съв¬сем сериозно така много искам да имам бяла пи¬жама. Виждам се целия в бяло и се мъча да за¬държа насила тази белота в погледа си.

— Харесват ли ти скандинавските филми? — пи¬там с безразличие, като ставам от леглото и тръг¬вам бавно към ъгъла на стаята.

— Коняка ли? В барчето на библиотеката е — съобщава ми вече поуспокоена Яна.

Но аз вървя не към библиотеката, а към ключа на лампиона, защото време е да си лягам. И вече в леглото Яна ми казва:

Целият гориш. Пак си с температура. Вземи термометъра.

He ставам. По дяволите термометърът и всякакви температури!

Трябва да заспя, преди да се е съмнало. Защото още щом зазори, отвън ще звънне тролеят, ще затрополят работниците от първата смяна, ще се струпат бъбривите жени пред млекарницата. Цялата улица като под такт ще полудее от на¬прежението на деня и всичко това, независимо от плътните щори на прозорците, ще стигне до мен. И утре отново ще бъда като болен от безсъние. А аз съм длъжен да заспя, преди да са изчезнали тези бели петна от погледа ми. Защото не всичко е загубено, щом като човек има нещо скъпо в жи¬вота си, с което е успял да заговори, без да се размине. Нека това да е само бяла детска риза и китка ружи, едно бяло болеро с белите целувки на жената, която никога не мога да забравя, и една бяла нощ с кървави капки от моя нос по снега. Вече заспивам и мисля за утре.

А утре? ...

Отвън дъждът се е усилил. И кастанетите на дъждовните капки тропат по прозорците, прострел¬ват мъртвата тишина, в която заспивам.

Новела от сборника с новели „Таран“, изд. Христо Г. Данов“ – Пловдив 1968 г.