За здравето на пътника

нска нощ. Само пред гаража шарят светлините на камион, който се готви да тръгне. Щастлив път, човече! И нека тая нощ грее най-хубавата луна, да осветява завоите! Нека кантонерите по шосето днес да са белосали всички километрични камъни! Нека гумите ти да из¬държат по камънаците! Фаровете ти да не угаснат! Нека..."

Сутринта рано-рано отидох в печатницата. Линотипните машини набираха последните страници от документалната повест „Храбростта да живееш", посветена на Спас Дочев.

Помолих това, което бях написал вечерта, да бъде финал на повестта. Да бъдат нейните последни редове.

Дежурният линотипер прочете текста и ми смигна:

-Малко а ла Джек Лондон, а?

-А ла Джек Лондон.

Младото момче се усмихна светло, неотразимо, фантастично, а зъбите му грейнаха в пороя от свет¬лина.

На стената на линотипната машина играеше слънчев квадрат.

 

Предговор към сборника с разкази на Джек Лондон „Хиляда дузини“.