За здравето на пътника

тия век. На 21 декември 1899 г. Джек Лондон подписва договор с бостонското издателство „Хъктон Мифлин" за първата си книга. След девет дни започва новият век. И писателят бърза, страхотно бърза, няма никакво време за губене. Часовниковите удари възвестяват ражда¬нето на XX век. Джек навлича един пуловер и под¬гонва с бясна скорост велосипеда си по пътищата на Калифорния. „Успях! Успях най-сетне! Ние успях¬ме!" — сълзи парят в гърлото му. Натиска още по-бясно педалите и подканя своя верен велосипед: „Хай¬де, хайде, давай, дявол да те вземе!"

Само за една година Джек Лондон става звезда. Представителите на „нежния реализъм", на средните класи на Америка изтръпват: това не е литература, а светотатство. Та този човек казва всичко, което мисли, без никакви сантименталности. Ужасно — той не признава етикецията. Движи се в обществото, облечен само по пуловер, а на гости отива с велосипед.

На сцената на Америка Джек Лондон излиза с воя на кучешките впрягове и с ожулените си ръце, със заледените си мокасини, идва с бялото мъртвешко мълчание на Аляска, с безкрайната полярна нощ, със самочувствието на своята млада класа. В литературата той нахълтва безцеремонно заедно с целия свой дотогавашен свят. Че иначе не би могло да бъде: Джек е възпитан не в пансиони и колежи, а на улицата, край залива с пристанищна олелия и тътнещи работилници и фабрики. Гладува. По-късно той ще се върне към детството си с една тъжна усмивка:„Веднъж в училище така ми се прииска да ям, че отворих чантата на едно момиче, откраднах късче месо и го изядох. Но повече никога не съм крал."И още:„Аз бях беден. Живеех в крайна нуж¬да. На практика гладувах. Никога нямах играчки като другите деца. Безпросветна нищета, ето всичко, което е останало в паметта ми от детството. Само детското въображение може в пълна мярка да раз¬бере значението на това, което така дълго му е било недостъпно."

Завършва началното училище, когато е на 12 го¬дини, и директорът му поръчва да състави история¬та на класа. Целта е Джек да произнесе реч на официалната церемония при завършването на випуска. Но намерението си остава намерение. Джек Лондон въобще не се явява на тържеството — костюмът му е окъсан, направо мизерен за подобна церемония. На десетгодишна възраст продава вестници. Работи в консервна фабрика и със спестените долари си купува лодка. На 15 години вече е притежател на едномачтовата гемия „Рязъл-Дязъл" и става крал на пиратите на стриди, а на 16 — полицай в крайбрежната патрулна служба. Сетне — китоловец, огняр, скитник, златотърсач. Какъв ли не е бил Джек! И много, много по-късно — писател. Тогава той вече е на цели... 22 години. Твърде тежка съдба, срещу която той противопоставя само своето категорично: „Трябва да издържа! Трябва!" Налагало му се е да работи непрекъснато по 12—14, дори по 16 ча¬са в денонощие. Скотски, изнурителен, адски труд. Грохва върху леглото след полунощ, а в пет и половина отново е на крака. Майка му го сваля с одеялото на пода, за да го събуди. Джек отваря