За здравето на пътника

търсачите ще могат спокойно да пристъпят към своя¬та златоносна находка. Но всичко това им се из¬плъзва най-безцеремонно — сиянието на пясъка не е от златото, а от... слюда. Комисията, узаконила парцела, избухва в смях. Забил очи в пода, Джек Лондон хапе устни. Навярно се е питал: нима вярата му в писателското поприще е също така илюзорна, както блясъка на слюдата?

 

Хиляда думи на ден! Две хиляди! Три... Пет часа сън на денонощие. Пет и нито секунда повече. Джек Лондон е принуден да бърза, има да казва толкова много. Светът трябва да научи за Мейлмют Кид, Пийкок, главатаря Боб, Големия Виктор, за Дебелия Олафи Бил Аризонеца, за великодушните като деца мъже на Юкон, от „Софи Къндърланд", от Клондайк и от пътищата на Аляска. Редактори¬те на многобройните списания мълчат. Те чакат дру¬ги разкази — чистички, шумящи от нежност, напъхани като кукли в целофанена обвивка. А това мом¬че!... Това момче заявява дръзко: „От хората тряб¬ва да се изисква на първо място и при всички слу¬чаи да обладават мъжество." „Как тъй? — недоумяват редакторите. — Ами възпитанието на чувства¬та? ... Ами етикецията? ..." И те му обръщат категорично гръб.

Пощата буквално е затрупана от всекидневните ръкописи на Джек Лондон. И все нак — никой не дава пет пари за ръкописите на момчето от Оукланд. Проточват се дълги гладни месеци. Велосипедът, костюмът, ботушите, мушамата, едно по едно всичко отива в заложната къща. Няма що, ако върви така, Джек Лондон скоро ще стигне до единствено¬то, което му остава — самоубийството. Силната ръка на писателя все по-бавно и по-бавно се движи между последните бели листове. Но върху тях ние няма да зачетем удивителните истории от Аляска и Юкон. Потънал в дима на последните цигари, той пише прощалните си писма. Това навярно вече е било последният кръг на ада. И ето че тъкмо тога¬ва редакцията на списание „Овърланд Мънтли" протяга длан върху рамото на мършавото и настръхнало от глад момче. Срещу пет долара списанието е откупило разказа „За здравето на пътника". Щастливо списание! Срещу мизерните пет долара то ос¬тава завинаги в историята на американската литература. Малко по-късно пристига и вторият запис — 40 долара, от списанието „Черната котка".

Край на сизифовските мъки. Писателят ликува. Радва се, без да може все още да надвие смесените пристъпи на удивление и тревога.

И така: един скитник, Джек Лондон, извежда американската литература от будоарите на улицата. Събужда в нея глад към истинския и силен живот. Учи я да се смее и да говори безстрашно, да цени не показните добродетели, а мъжката воля, да се хвърля на смъртоносен бой със „сухоземните акули". Разказите на Джек Лондон нямат нищо общо с официалната американска литература от онова време, литература на полуистините. „Теорията на изтънченост¬та", филистерството и снобизмът са убедени: литературата трябва да бъде гъвкава, изящна, хрускава, нещо подобно на чаена бисквита. Литературата, която носи в себе си горещината и страстите на живия живот, от