За здравето на пътника

егчава. Тя е обречена на бавна агония. Животът е сгърчен от грозни болести и затова литературата е длъжна да създава съчинения далеч от прав¬дата на човешките взаимоотношения, далеч от истин¬ския цвят на живата кръв. С една дума — вместо жестоката, но истинска правда — розова вода. А ето че книгите на Джек Лондон са други. В тях животът тече с цялата си сложност, не заобикаля трагическото, горчивото, дори жестокото у човека. Книги, в които сякаш е казано всичко. Техен девиз е: „Живот или нищо"!

„Винаги съм твърдял — пише на едно място той, че главното литературно достойнство е искреността.

Ако не съм прав в това свое схващане, ако светът ме обори, ще кажа: „Сбогом, горд свят!", ще се от¬тегля във фермата и ще отглеждам картофи и пиле¬та, за да поддържам стомаха си пълен. Успехите си дължа на това, че винаги съм отказвал да приемам съвети за предпазливост."

Анна Струнска:

„Тогава пред мен стоеше млад човек, около два¬десет и две годишен, с големи сини очи и красива уста, щедра на усмивки. Веждите, носът, очертания¬та на страните, здравият врат бяха класически. Фигурата му свидетелетвуваше за атлетическа сила, ма¬кар Лондон да бе по-нисък от средноамериканския ръст. Беше със сив панталон и мек бял пуловер.

Лондон бе самата младост, самото приключение. Беше поет и мислител, верен другар и умееше силно да люби.

Като сега го виждам, с една ръка държи корми¬лото на велосипеда, а в другата стиска огромен букет — жълти рози, които току-що е накъсал от своята градина; шапката се е смъкнала назад върху гъстите кафяви коси... Изключително мъжествен и красив юноша, добродушието и мъдростта на погледа му не отговарят на младостта. .. Виждам го през майско утро, опрян на перилата на верандата, цяла¬та покрита с орлов нокът. Наблюдава две чуруликащи птиченца. Беше пленник на красотата — красотата на птиците и цветята, морето и небето, мразовитите пустини на Арктика. Никой не би могъл да твърди с по-голямо основание от него:„О, аз жи¬вях. ." На 24 години Джек Лондон вече се е наложил и в най-автентичните списания. Неговите разкази се търсят и от читатели, и от редактори. През. пролетта на 1900 година излиза първата му книга — сборник разкази „Синът на вълка". Истинска бомба! С тази книга съвременният американски разказ излиза на старт.

Започва гигантска битка на литературното поле¬сражение. Нито една усмивка на самодоволство. Нито един жест на умора: „Аз пиша около 1000 думи дневно от един роман и бих прекъснал писането си само заради тръбите на второто пришествие." Негов идеал е истината, цялата истина, истината докрай. Хората, лъжат от страх, а Джек Лондон не се стра¬хува — никога и от никого. Героите му са силни мъже—с остри, поразяващи характери, силен дух и яки ръце, те не умеят да крият презрението в очите си.

Америка няма друг писател, който да е показал така правдиво мъжеството у обикновения човек, не¬говите сякаш безкрайни възможности в двубоя със злото, упорството му в борбата. Той е романти