За здравето на пътника

До последния миг на живота си Джек Лондон не забравя невероятната мизерия, в която е израсъл, не забравя, че е преминал лондонското гето Ийст Енд, че самият той е един от „хората на бездната". Беседите, лекциите, пътуванията, публичните спорове (неговата стихия), статиите му го нареждат сред най-изтъкнатите специалисти на Америка. Лъвския пай от парите, които получава за книгите си, изпраща на арестувани социалистически дейци и стачкуващи работници. На различните социалистически и работнически организации. На затворниците от Фолсъм и Сан Куентин. Изразходва ги за многобройните гости, които прииждат от Европа и от всички краища на Америка. В изборите Социалистическата партия го кандидатира за президент на Америка. Живот с поразяваща динамика. Разказвайки за Джек Лондон, един от неговите съвременници казва: „Никога не съм срещал толкова привлекателен човек. Ако про¬поведниците имаха сърце като неговото, целият свят щеше да стане религиозен. Той беше прекрасен, като говореше, очите му ставаха големи, устата — изразителни и думите му се лееха от тях. Мисълта му работеше с шестдесет мили в час, човек не можеше да я следи. За каквото и да говореше, хуморът бликаше от него и всеки се смееше от сърце." Джек Лондон сам признава — ако има нещо, което го опиянява, това не са парите, още по-малко е славата. Не дори и победата. Неговата вечна мечта е борбата. Единственият му копнеж е да бъде борец. По-късно той ще въздъхне чистосърдечно: „У революционери¬те аз видях възвишената вяра в човека, гореща преданост на идеалите, познах радостта на безкористието, самоотричането и мъченичеството - всичко онова, което окриля душата и я подтиква към нови под¬визи. Животът тук беше чист, благороден, жив. Животът тук си бе възстановил правата и бе станал изумителен и великолепен, а аз се радвах, че живея. Общувах с хора с горещо сърце, които поставяха човека, душата и тялото му над доларите и центовете и които се вълнуваха от плача на гладното дете по¬вече, отколкото от брътвежите и шумотевицата по повод на търговската експанзия и световно влади¬чество." В края на живота си, когато той е разочарован от пораженството и социалшовинизма на Вто¬рия интернационал, когато в произведенията му се засилва влиянието на буржоазната идеология и вече става все по-явна творческата му криза, заявява: „Напускам Социалистическата партия, понеже в нея няма огън и борба. Понеже напрежението й в класовата борба е спаднало..." Но и тази декларация той завършва с познатото: „Ваш в името на революцията - Джек Лондон." В името на революцията - ваш съм! До последния си дъх, до последната си капка кръв! Ваш - на хамалите и рибарите, на скитниците и китоловците, на златотърсачите и миньорите.

Много неща ми напомнят за моята първа среща с Джек Лондон...

Беше ужасно студено през ония януарски дни... Северният вятър бру