Tilyo Tilev

Poetry

Реките на съня

4.96(1270 votes)

Poetry

Сънят на разума

4.94(1618 votes)

Poetry

Не

4.92(814 votes)

More

Безветрие

4.92   (2239 votes)

Знам, че не мога да бъда встрани от живота,

да минавам на косъм от хорските грижи.

Не искам да впия жили подобно на троскот,

а мъничко вятър пейзажа пред мен да задвижи.

 

Искам да видя какво има на другия край на морето,

не да стоя под кръглата сянка на плажа.

В мен това тъмно желание ври и ставам като детето –

любопитстващо нощем, а няма истината кой да ми каже.

 

Опитвам като ясновидец да гадая по сянката на облака,

или да видя съдбата в стъклото на някое ручейче.

Вече разбирам колко лесно се причинява болката

и нуждата човек да се грижи дори за едно куче.

 

Мислите ми приличат на венецианска мозайка,

като камъчета ги подреждам, но защо повечето са черни.

Защо в гърдите ми се е скрило сърцето на заека

и най-много се плаши от самотата в часовете вечерни.

 

Отдавна зъбите затварят езика като железни врати,

добре, че душата не могат да хванат в покорност.

Но докато погледът ми в един постоянен кръг се върти,

едва ли ще успея щастливия край на морето да зърна.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2023