Tilyo Tilev

Poetry

Реките на съня

4.96(1270 votes)

Poetry

Не

4.92(814 votes)

Poetry

Безветрие

4.92(2239 votes)

More

Сънят на разума

4.94   (1618 votes)

Когато есента е глуха като стар ковач,заспал на прага,

ти, нощен пътнико, приседнал в празната ми чаша,

не чуваш ли прибоя, помел на разума съня.

А ти, измамна моя спътнице, не тържествувай –

не е от мен петното кръв по ризата на твоите илюзии

и девствена остава алчната ти памет.

Виж как синьото небе люлее седем черни кита,

загледани отвъд мъглата, която те роди,

която те разбиваха с опашките си рибени.

В тебе, непорочна памет,

пируваща със костите на живата жар-птица,

моето око е взряно.

Зове ме нишката на твоя дъх,

нагоре –

към тебе, нощен пътнико,

към есента,

където разумът

простенва

глухо.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2021