Отдалечаване

Два бели леопарда в твоя глас,

кой стои във леопардовата кожа?

Обичах леопардите, госпожо.

Обичах твоя глас в началото,

обичах го,

обичах аз,

но ножът му разряза цялото.

И тръгнахме за никъде...

А после времето ме спря,

часовникът от кулата ми се усмихна,

от шапката му скочи утрото,

комедиант,

и ме разсмя, макар че тъжен бях.

С жест ми нарисува

светла къща, някъде далече,

която ни очаква,

но белият ти смях угасна постепенно,

леопардите умряха в него.

И стана бездна лятото,

в която чезнеха лицата

при всеки опит за начало.