Реките на съня

”Сърцето ми с кораба замина...

Сърцето ми тъгува на брега!”

Посвещение от Гергана

Ще се събудиш

и всичките реки ще са отминали.

Не ще узнаеш

къде отива златната река,

какво вещаха

птици-ясновидци

с цветове, запалени в нощта.

Ще се събудиш,

а върху клепките ще тегнат

островите на съня –

с рибите летящи,

звъна кристален на водите

и смуглите сирени, които пяха

след кораби от светлина.

Ще се събудиш

и в ужас син ще разбереш,

че всичките реки са те отминали,

че корабът по златната отплува.

Тогава в сетивата ти безумни

ще оживее пак човекът.

А на брега сърцето ще тъгува...