В тази вавилония от очи,
при толкова разрушени утопии –
какво да си кажем?
Хоризонт от разкъсани флагове.
Морето говори езика
на мъртвите кораби,
езика на неродените,
на сънища под други звезди.
Тишината е сляпа,
халюцинира в подмолите
на подсъзнанието –
неочакваните ù пируети
ме изхвърлят
извън митологията на настоящето.
И ето ме тук:
невидим,
ничий, като име,
което никой никога
не е изговарял.
А в очите ми скитащи –
залезът като завеса.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.