* * *

Аз нямам спомен от тогава

освен очите ти,

задъхани от тайната,

освен отчаяното спускане

по устните,

по твоя дъх

навътре

в най-дълбокото,

и минутите

с уплашени души,

които тичаха пред нас,

и страхът,

че се разпада времето,

а ние сме спасители...

И после тишина –

сякаш ангелът премина,

и една бреза в прозореца –

с главата златна на русалка.