Да пишем „честна“ поезия

Преди около век италианският поет Умберто Саба написа: „Крайно време е поетите да започнат да пишат честна поезия“. Аз мисля, че още е време за „честна“ поезия, още е време да се каже нещо за това, какво все още можем да мислим за поезията днес, имайки предвид какво е била поезията през изминалите векове и хилядолетия. Бях учител по италианска и латинска литература в течение на 33 години и за мен винаги е вълнуващо да чуя нещо за класическата прозодия, за стихотворния размер, цезурата… При все това мисля, че грижата за техниката (която със сигурност е важна) не е достатъчна, ако нямаш какво да кажеш на някого, който е способен да разпознае кода, на който общуваш. Аз мисля, че поезията идва по-скоро от нашето съзнание, отколкото от сърцето и чувствата ни. Можеш да обичаш някого, можеш да желаеш някого с цялото си сърце, можеш да изразяваш страдание, но всичко трябва да бъде филтрирано през съзнанието ти, така че да можеш да установиш връзка с друго съзнание, способно да разпознае кода и да разчете посланието, и да го почувства като свое собствено послание.

И така, древният Орфей изгубил жена си за втори път – по пътя им вън от подземното царство. Неговото сърце говорело правилно: не се обръщай назад, не я изгубвай! Но съзнанието му говорело: тя има тъй голямо място в твоя живот, а мястото за другите животи – онези, които можеш да преживееш отново, е тъй малко… Орфей е поетът, променящ живота си с една дума, без думи понякога (просто в зависимост от някое ново изкушение). Орфей е поетът, способен да ни научим как да отворим съзнанието си, да променим чувствата си с една дума, пращайки отговора по вятъра на живота.

Това всъщност е поезията: комуникация, която преминава в интензивност на чувствата. За да направиш всичко това добре, трябва да отправиш просто и разбираемо послание, което обаче в същото време да бъде дълбоко и богато, и излъчено от отворено съзнание. Само по този начин онзи, който го получава, ще бъде готов да го приеме. Читателят може да направи това само ако той преценява със собственото си съзнание и успява да почувства посланието като свое собствено, обръщайки го към друго съзнание, към друг чувствителен читател.

В заключение, ние трябва да се учим да обичаме и да се наслаждаваме на класическата поезия, на поезията на великите поети на миналото, но преди всичко ние трябва да четем с удоволствие, за да схванем възприятията, усещанията и алюзиите, над които трябва да работим „честно“, така че те да се превърнат в наш собствен начин да разбираме реалността. Поетът не се ражда поет по природа. Да бъдеш поет, не е достатъчно: ние трябва да изработваме поезията ден след ден и ден след ден трябва да изграждаме това, което е истинска „мисия“. Само така ще имаме правото да се наричаме „поети“.