Хубавите Елени

По това време на дневен ред беше вече секретарката му Нора от Плевен, но това дори не можа да го впечатли. Инженерът Смилков беше приел шегите на вселенския кукловод и се правеше, че не ги забелязва. За една дузина години поредицата от преминаващи през Николаевия живот Ленчета не само не намаля, а стигна до славната цифра от 27. Само хубави Ленчета и никакви други! От самото начало беше опитвал напразно да разбие омагьосаната матрица и да разнообрази именника, но установи, някак без да се изненада, че жени с "неправилни" имена, дори красиви като богини, го правеха в леглото по-безразличен и от евнух.

Любовници с всички възможни производни на фаталното име Еленино се бяха източили през ложето Николаево, но нито една от тях не можа да събере сърцето му. Идваха и си отиваха, радваха го мимолетно и без да успеят да го направят щастлив, без драми, отстъпваха място на следващата съименничка.

По-късно приятелите му го закачаха, че за 12 години средният годишен дебит на николясали ленчета бил 2, 25. Последната от поредицата се казваше Елен. Беше фина брюнетка - лекарка от Пловдив, и си имаше всичко, за което може да мечтае един мъж. Тази Елен се задържа до него подозрително дълго и в навечерието на втората им съвместна годишнина сред компанията на Николай започнаха сериозни залагания за датата, когато той най-сетне ще бъде опръстенен и настъпен. Малко преди Коледа старата тайфа на Николай се събра по мъжки на ловна хижа в Балкана. Пиха, пяха и реваха за старите времена, когато бяха млади. Унищожиха чутовни количества вино и ракия и опустошиха две прасета пържоли. Посреднощ Ники с несигурна стъпка, весел и зачервен от виното излезе да пикае навън в снега. Отвори вратата и се вкамени.

На пет метра от него, обърнал към хижата висок задник с вирната бяла опашка, стоеше огромен елен и чешеше невъзмутимо разкошните си рога в надвисналия боров клон. Без да помръдне от място, еленът изви глава към човека, погледна през него с бездънния черен космос на окото си, изпръхтя презрително и продължи да се чеше. Николай бавно и плахо се обърна, затръшна вратата след себе си и влезе обратно при компанията.

Застана пред мъжете, блед, внезапно изтрезнял и треперещ. Приятелите постепенно се умълчаха, а той като хипнотизиран, зареял поглед над главите им, разпери ръце и изпелтечи:

- Пичове, отвънка, майна, стои елен... с ей такъв гъз!

Напълно объркани, пичовете се развикаха един през друг:

- Ай, стига, бе!... Как е дошла в тоя сняг?... Баси и куражлийката, майна!

- Ники - възмути се най-пияният, - как ше е такъв гъзът? Вчера... с ей толкова малко дупе беше!

Николай не можа да обясни нищо, защото в тоя миг припадна. На другия ден се качиха на колите и се прибраха в Пловдив по живо, по здраво. Ники мълча през целия път. Същата нощ Елен се гушна при него в леглото.

Беше друг.

Беше по-безра