Лек живот

4.83   (48 votes)

Кой не мечтае за лек живот? Рядко се случва. Но и в най-противния живот все има искрица надежда, та само най-отчаяните се решават да го напуснат драговолно.

 

Един китайски мъдрец възразява картинно срещу това.

 

Ама какви ги говоря? Какво ми влизат в работа китайците? Почти всички религии забраняват самоубийствата и пак не ги слушат. Какво? Няма - „какво”!

 

Всеки да си живее живота както му харесва.

 

Хайде де! Вие да не сте си харесали точно този живот? Всеки кара както може. Това е. И повече нямам да се занимавам с въпроса. Само ще ви дам примери. Като че са ви нужни!

 

Но аз съм твърдоглава. Ще си пиша. Вие четете, ако искате.

 

Та, за едно момче бил проектиран много лек живот. Единият му дядо - собственик на маслобойни, богаташ. Другият - голям началник в БДЖ. И за министър го гласят. Майка му - хайлайфна дама, учила в чужбина. Баща му - инженер в БДЖ-то. И той учил някъде извън България, но за разлика от майката - завършил. И той - на висок пост, като дядото. И той някой ден може да стане министър.

 

Освен споменатите маслобойни, семейството притежава обширен етаж и магазини на Витошка, голяма къща в родния град на момчето, винарски изби, фурни и кой знае още какво.

 

Него го отглеждат бавачки, глезят го, живее си по-хубаво и от царските деца.

 

До времето, когато се възцарил пролетариата. Момчето вече било влязло в железопътното училище. Ей тъй, по традиция. Нали нещо трябва да се учи? Не му се учело, в ума му се въртели названия от рода на Париж, Монте Карло, Хавана, Пуерто Рико… И все такива.

 

Само да го избута това учение. Но когато иззели имотите на дядовците и уволнили бащата, станало ясно, че ако не се учи, няма да сполучи.

 

Дядовците и бабите не издържали промяната, споминали се. Бащата бил изпратен в някакво западнало депо из Североизточна България. Може и в Северозападна. Майката прежалила всичките си фасони и тоалети и станала първоначална учителка. Трябва да се работи. Който не работи, няма да яде.

 

Щом момчето завършило, веднага било разпределено в някаква невзрачна гара. За пръв път и чувал името, макар че е от семейство с традиции в БДЖ-то.

 

Няма как. Отишъл. Там го посрещнал началникът на гарата, здрав наш другар, предупреден, че ще му пратят една буржоазна издънка, дето трябва да се превъзпита.

 

Превъзпитанието започнало така:

 

- Име!

 

(Като че ли документите на бъдещия подчинен не били пред него на бюрото.)

 

- Господин Маргаритов.

 

- Какъв господин си ти, бе? Вече няма господа. Ние сме другари.

 

- Така са ме кръстили.

 

- Що не ти викат Динко?

 

- Не може. Динко е съкращение о

1234>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020