Лек живот

Преди това го извикали по телефона. Майка му предала Богу дух. То и нейното не било лесно. От знатна дама да стане проста начална учителка. Тормоз.

Когато Господин отишъл на погребение, заварил две. И баща му си тръгнал. Негли преценил, че жена му няма да се оправи сама из небесните пътища. Така Господин можел да ползва не три, а цели шест дни отпуск.

Върнал се, като носел само снимки. Вещите на туберкулозните били унищожавани, и то - с право. Заразни са.

Поел си отново задълженията. И нали бил тъжен и разсеян, недогледал нещо и прословутият бойлер експлодирал. Не, не като сегашните, те не оставят живи души наоколо. Там се измъкнала някаква вода и врялата вода заляла краката на младия мъж. Зверска болка, а помощ само от жената на бай Ламби, които му маже изгорените места с някакъв собственоръчно приготвен мехлем. Не е възможно да се спи, адски боли.

Една сутрин замаяният от болки и безсъние Господин тръгнал по релсите. Не понасял повече.

Олеле, олеле, нещастна фамилия. Трябва да се сложи край на страданията.

Той се отдалечил от гарата, легнал на релсите и зачакал да мине товарният влак.

Гледал синьото небе без съжаление и молел Бога да му прости.

Тогава някой започнал да повтаря името му и над него се надвесила дъщерята на бай Ламби, разплакана и безутешна. Дърпала го, увещавала го да стане, а когато все пак сполучила да го отмъкне от релсите, го прегърнала и поляла със сълзи.

Дотогава той дори не я забелязвал. Но тя го следяла и ето, сполучила да го отърве от самоубийство.

След подобни случаи някак е редно хората да се оженят.

То, и какъв избор има? На тая гара - само един Господин и една Васка.

Началникът одобрил. Отпуснал по-голяма стаичка за двамата. А Господин се заел да сбъдне мечтата на Васка - тя да завърши гимназия и да има право да продава билети. Няма да тежи все на ръцете на бай Ламби и на Господин. Началникът отдавна се канел да иде на по-важна гара заедно с жена си, която продавала билетите.

Васка изкретала някак задочно обучение с Господинова помощ, взела диплома и след заминаването на началническото семейство станала билетопродавачка. Друго нещо си е да имаш документ. Но Господин още доста време управлявал гарата като помощник, без да е началник. Не е наш човек.

Когато станало пределно ясно, че наш човек няма да дойде на тая никаква гара, най-после го назначили.

И какво? Пълен комфорт. Бай Ламби се пенсионирал и отишъл с жена си на село, защото братята му се изселили в голям град, почти 30 000 жители. Такива им били мерките за големина.

Бай Ламби разработил двора, по някакво постановление получил право да продава зеленчуци на пазара и нещата почнали да се уреждат.