Лек живот

4.83   (48 votes)
а мене, аз - на тебе”. И доста неща ставали само с връзки. По тоя начин те се снабдили и с хладилник, и с чушкопек… Абе завъртели дом. Дори ходели с безплатни билети до Източна Германия, да си купят одеала, килим, бельо, дрехи, обувки и платнен шезлонг за бай Ламби.

 

При второ пътуване донесли магнетофон с ролки и колело за малкият Ламби. Няма да изоставаме!

 

Годините си вървели, малкият завършил прогимназия и заявил, че иска да учи във ветеринарен техникум. Добре. То, сега от БДЖ-то полза няма. А ей го зоотехникът, който обхожда селата да кастрира животни, чак и моторетка си е купил. Да иде детето. Нека е на чуждо място, но в град ще бъде. И после няма да чака за месо с купони, все се намира като за зоотехник.

 

Ламби се върнал доста поотракан и почнал да обикаля селата с мотор. После и с лека кола. Може да е Запорожец, но нали е кола? Вози. И месото му е в кърпа вързано. Господин и Васка и те се облагодетелствали покрай него. Има и по-добър живот.

 

И тогава станало голямото разбъркване. Господин и Васка отдавна били за пенсия, та се уплашили, че новите ще ги уволнят, но се чуло и доста чудно нещо - връщали национализираните имоти.

 

Ха така!

 

А Господин колко ги има! Тръгнал да ги прибира. Много бе!

 

А наизлезли и хора с пари. Купуват. Може и да се продава. Господин прежалил една маслобойна и пратил Ламби в София да следва. Друго си е ветеринарен доктор. После се усетил, че няма защо да продава. Ония, паралиите, плащали луди наеми (според Господин) за етажа и магазините на Витошка, някакъв консорциум се заинтересувал от лозята и винарските изби, някакви кооперации - от земите му. Забогатял човекът.

 

Рекъл да се изсели от това забравено от Бога място. Не му се ходело в София. Спомените от там били смътни. Изгонил квартирантите и ремонтирал дядовата къща в родния си град. Там поне имал братовчеди, останали и някакви приятелчета от детските години. И те - богати.

 

Стегнали се с Васка, бай Ламби и тъщата да се местят. Но без никакво предупреждение Васка хлъцнала и се споминала. Бай Ламби останал в селото при нейния гроб и при жена си. Господин много не се нажалил, тая Васка отдавна му досаждала. Изтрайвал я. Сега възнамерявал да даде пари на сина, та да си открие ветеринарна лечебница.

 

Не би. Ламби взел парите (в долари) и поразил баща си с изказването, че мисли да се изсели. Къде? В Нова Зеландия. Ама чакай бе! Поне да беше в Австралия.

 

Не. Той довел приятелката си, и тя ветеринарна лекарка, състудентка. Целунали Господин и отпътували. Искат Нова Зеландия хората. Омръзнала им тая одрипавяла България.

 

Е, то и Господин някога мечтаел… за какво ли не. Ще се върнат. Нека да видят свят.

 

Но, оня, обратният нам свят ги приел. Господин бил осведомяван, че работите вървят

<<<2345678>>>

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020