Изровеният камък

4.92   (414 votes)

Камъкът изровен от земята

беше се втвърдил от самотата,

раснала в него мощно

четири милиарда нощи,

камъче самотно, то горкото

не беше оплодено от длетото,

за да роди античен фриз,

колона да роди

и бюст на пълководец,

и облите гърди на Афродита,

от която да бозаят вековете,

като юнакът, що бозал,

и яздил после тези обли хълмове,

и пил от млечната мъгла,

преди да падне на отвъдното поле,

о, камъкът изровен от земята,

потръпваше от остър хлад,

довеян от безсмислената вечност,

усещах го, приседнал върху него,

докато мойта тънка самота

проникваше в голямата му тихост

и мислех си, че мога да изчакам

още четири милярда нощи,

докато слънцето стопи античните колони

и пълководеца, и Афродита,

и пръстта под нас изчезне,

тогава камъкът така ще се заскита

из зелената вселена,

а аз ще трептя като опашка на комета,

и двамата с камъка ще се завръщаме,

ще се завръщаме

в бащината къща.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020