* * *

4.82   (66 votes)

Минава тя и улиците бавно се разгръщат.

Разстила дива тишина прозрачният й силует.

И оглушават силните мъже в разтрепераните къщи.

Непотребни като изстрел на ръждясъл пистолет.

 

Тя има своите сълзи, където сънищата й са спрели.

В дланта й хладна лепне споменът за голите тела.

Светът узря между бедрата й и ветровете са узрели.

И пред очите й порастват неродените деца.

 

Минава тя, а устните й храбро се извиват,

във последната усмивка на живота й висок.

Аз помня как избухваше в чаршафите щастливо,

недокосната от никой и докосната от бог.

 

Минава тя и тялото й бавно се разгръща,

като въздишката на Одисей потъва в идващите тъмнини.

А ние чакаме и чакаме, и чакаме да се завръща,

мъже с очи на Пенелопа и с тела като вълни.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022