* * *

Изтичат сини, бавни и красиви

последните мъже от този ден.

И мокрите сeкунди си отиват,

попили гняв, в бедрата й стаен.

Тя чака своя биограф и свойто име.

И майка чака с трепет завистлив,

която с вик ще й роди родина,

и нея ще роди с крясък див.

Ледът във водката се стапя срамежливо.

Догарят пръстите й, тънки като смях.

И нероденото момиче е щастливо.

Тъй както столът празен срещу тях.