* * *

5.00   (1 votes)

Изтичат сини, бавни и красиви

последните мъже от този ден.

И мокрите сeкунди си отиват,

попили гняв, в бедрата й стаен.

 

Тя чака своя биограф и свойто име.

И майка чака с трепет завистлив,

която с вик ще й роди родина,

и нея ще роди с крясък див.

 

Ледът във водката се стапя срамежливо.

Догарят пръстите й, тънки като смях.

И нероденото момиче е щастливо.

Тъй както столът празен срещу тях.

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2020