като наблюдаваш
хората си казваш,
ето - слънчогледите въртят глави към слънцето,
кимат сякаш казват - "да, да",
после клюмат. мислите им -
бели с черните си черупки и остър връх,
с който да дълбаят белези по земята.
кой знае защо, всички искат да оставят нещо след себе си.
очите следват,
издигат в култ,
обожествяват нещо,
замесват една черна пита за клатещите се на люлката папагали,
дето ще люпят семки и ще си набавят витамин бе и магнезий.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.