Wystan Hugh Auden

Poetry

Волтер във Ферни

4.89(127 votes)

Poetry

Виланела

4.78(23 votes)

Poetry

Къде отиваш

4.73(11 votes)

Poetry

Закъсняваме

4.70(27 votes)

Poetry

Миранда

4.68(53 votes)

More

Щитът на Ахил

Translated by: английски: Ангел Хаджипопгеоргиев

4.32   (50 votes)

Тя погледна през неговото рамо

към лозя и маслинови дървета,

мраморни, мирни градове

и кораби над безбрежни морета,

но там на блестящия метал

ръцете бяха изобразили не това,

а една изкуствена пустиня

и небе прилично на олово сиво.

 

Една равнина без хоризонт, гола и кафява,

без билки, вода и намек за живот,

без нищо за ядене и къде да се седне

и все пак, в сънната празнотата,

се изправи неразбираемо множество от сенки –

един милион очи, милион ботуши в строй,

безизразно чакащи знак.

 

Безличният глас свише утвърждава,

че задачата е оправдано легитимна

и цитира цифри за да е обективен,

жужейки в ушите като муха.

Тъпчещи праха колона след колона

те маршируваха надалеч, в устояване на вярата

чиято логика ги носеше към скръбта.

 

Тя погледна през рамо как той се оправя с щита

надявайки се да види свещени ритуали,

празник и жертвоприношение на

гарнирани с бели цветя юници,

Но там на блестящия метал,

където олтарът трябваше да бъде,

тя видя в трептящата, коварна светлина

една друга сцена:

 

Бодлива тел огражда произволно място

където отегчени служители си почиваха (една казваше виц)

и часовниците се потяха, защото денят беше горещ.

Тълпа от обикновени хора гледат безмълвно

тъй като три бледи фигури бяха изведени и вързани

на три стълба изправени в земята.

 

Масата и величието на този свят...

Всичко това носи тежест и винаги тежи по същия начин.

но в ръцете на другите те бяха леки.

Не можеха да се надяват на помощ и тя не дойде.

Това, което враговете им искаха да направят беше направено,

унижиха ги и те загубиха гордостта си,

умирайки като мъже преди смъртта на телата им.

 

Тя погледна през рамо

към спортните игри –

мъже и жени в танц

преместват сладките си крайници

бързо, бързо по музиката...

Но там на блестящия щит

ръцете му не бяха поставили танцуващи...

 

Едно поле задушено от плевели,

мърляв хлапак, безцелен и сам,

замълчан на тази свободна празнота,

птица летяща към добре насочения камък...

 

Че момичетата са изнасилвани,

че две момчета убиват с нож трето

бяха непознати аксиоми, които никой не е чувал

във всеки свят, където се пазят обещания.

Можеше да се плаче, защото някой друг плачеше...

 

Тънкоустният оръжейник

Хефест изнесе щита Ахилов,

а прекрасногръдата Тетида

е изплашена до ужас за сина си,

който ще загине от ръката на Железния Човек

по волята на един друг Бог...

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2024