За страданията никога не бъркат
старите майстори: колко добре ги разбират
човешките ракурси, как се случва това
докато някой яде или отваря прозорец, или просто ходи тъпо...
Как, когато престарелите се прекланят, страстно чакайки
чудото прераждане, което е длъжно да го има.
Деца, които не са искали специално да се случи,
се плъзгат с кънки на езеро в края на леса.
Никога не забравят...
...дори и ужасното мъченичество трябва да мине по пътя си.
И както винаги в ъгъла има някакво неприятно място,
където кучетата продължават кучешкия си живот
заедно с измъчения кон,
дръгнещ невинния си задник в едно дърво.
В "Икар" на Брьогел например как всичко се отвръща
няка си спокойно от катаклизма, орачът също...
Чува се плясък, забравен крясък,
но за него това не бе важен провал – слънцето блести
върху бели крака, които ще изчезнат в зелената вода...
Със скъпия деликатен кораб, който трябва да се види,
защото вероятно момчето, падащо от небето
някъде ще се качи и ще отплава спокойно.
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.