Недостъпна

Ти все си ми в ума, откакто те видях -

там, зад стъклото -

по-стилна от реклама в търговски алманах,

по-нежна и от лотос.

Сега съм вкъщи сам, мета и бърша прах,

и паяжини чистих.

А миналата нощ до късно не заспах,

пресмятах и премислях.

И колко ми е нужен дъхът ти осъзнах,

и колко си ми скъпа…

Сънувах, че си моя, но никак не успях

бюджета на скалъпя.

И чудя се сега заради кой ли грях

не мога да те имам -

нали уж всеки път, когато съгрешах,

се изповядвах в рими.

Но вярвам, някой ден, макар и сиромах

и не съвсем достоен,

че с тебе ще мета и ще обирам прах,

прахосмукачке моя.