Със свой поетически глас

4.55   (20 votes)
нтанно избухнала реакция, на приживявания, изригнати направо от сърцето, изпълнени с вътрешна напрегнатост и болка, с неразрешими въпроси към себе си, ближния и света: „Истиват дланите, когато предстои раздялата. / „ Дъждовно черно е небето, / в мен вали, / а бели лястовици няма.”

Мария Илиева е поетеса на любовта. Сърцето й е жадно за красота и светлина, за нежна обич в две очи. Любовта е своеобразен ключ към поетичните й двери, а стиховете няма как да сбъркаш с други, защото имат отличителни знаци, своя образност, свое звучене. Те открояват самородния поетичен талант на поетесата, който не може да бъде сбъркан с друг.

Чувствително ранима, нежна и всеотдайна в любовта си, на моменти тя е романтична, а понякога носталгично лирична, като неотменна част от човешката реалност. На места умело използва детайли от природата, от нейните определени състояния, като лирична съставка на творбите си, с което внася особен израз на чувствата и настроенията: „Под медения сърп / на младата луна / звездите са облечени девици в бяло. / Дъхът ми с твоя слива се, / сред нежна тишина / нощта свенливо стихва от желание. / Копнеж и грях.” /”Гнездо” /.

В някои от лирическите й творби, посветени на любовта, са вложени не само емоции, но и философски проникновения за смисъла на съществуването, за празните илюзии, за битките на плътта и духа, за самотата и безсилието пред много неща, които ти се иска да промениш. Стиховете носят своите болки, страдания, мечти и копнежи, ведно с облагородяващата топлина на емоционалните послания и искреността на споделеното.

Интимните изповеди на поетесата навяват мека печал или светла тъга, носталгия по мечтаното и преживяното, по непостигнато или изгубено. Те са земни и ни правят емоционално съпричастни.

Лирическата образност на стихотворението „Орисана за тебе”, зримостта на метафоричната картина, женската волност и непокорност, ни въздейства символно и завладяващо, а смислово – емоционалните асоциации ни напомнят за Багряна: „И луда ще съм. Дива. Непокорна. / Но само ти опитомяваш ветровете. / В ръцете ти на топъл пламък ставам, / защото съм орисана за тебе.” Близки но художественото въздействие до тези стихове е и стихотворението „Невъзможна”.

Лириката на Мария Илиева е акварелно прозирна, нежна и богата на нюанси. Искреността, силата, глъбините на емоциите предават очорование и неподправеност на поетичните текстове: „Слънчева целувка”, „Не е късно за любов”, „Не заспивай тази нощ”, „Причастие”, „До последно” и други.

Любовта е естествено състояние на душата на поетесата. Тя е чувство и порив, радост, болка и страдание. Любовта е вселена – „храм, молитва и вечност”, подбрала духовните трепети.

Поезията на Мария Илиева приемаме като символ на страстната, емоционално – нюансирана лирика, която ни и зарежда с човеколюбие, доброта и светлина, защото любовта е най-висшето проявление на човешкия дух.

Авторовите послания са

The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.

© PlovdivLit 2022